Тодор Капитанов, юрист, Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор отговаря на въпроси по Трудово право в рубриката за правни консултации на вестник Труд.

Въпрос: Може ли работодателят да даде допълнителен платен отпуск и при какви условия?, пита В. Пакалева от Стара Загора.

Отговор: Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Разпоредбата на чл. 155, ал. 5 от КТ предвижда, че някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4.

Размерът на платения отпуск по чл. 155 от КТ (както на основния, така и на удължения) е годишен, като по отношение на определяне на конкретния размер, полагаем се на даден работник или служител, законът въвежда принципа на пропорционалност спрямо времето, което му се признава за трудов стаж. В чл. 156 от КТ е предвидено, че работникът или служителят има право на два вида допълнителен платен годишен отпуск: – за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни; – за работа при ненормиран работен ден-не по-малко от 5 работни дни. Правото на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 от КТ се ползва при спазване изискванията на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, издадена на основание чл. 156, ал. 2 от КТ.

Видовете работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск като допълнителна мярка за превенция на здравните рискове за работниците и служителите, са изчерпателно посочени в чл. 2 от цитираната наредба. Съгласно чл. 139а, ал. 1 от КТ, за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ, може да установява ненормиран работен ден. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни – с увеличено възнаграждение за извънреден труд.

Ако работник/служител отговаря на посочените по-горе изисквания, той има право както на удължен платен годишен отпуск, така и на допълнителен платен годишен отпуск, които отпуски се предоставят на различни правни основания.