Двама затворници седят в килията. Единият го е налегнала носталгията и си припомня за времето, когато е бил на свобода: "Ееех, хубаво си беше на свобода. Имах си жена красавица. Живеехме на брега на морето. През деня бягахме по плажа, гонехме се, пръскахме се с вода, закопавахме се един-друг в белия топъл пясък. Да знаеш, че като изляза оттук, ще замина за това място и ще я откопая".

Гадно, ще кажете. Но сред убийците, които искат помилване, има и извършители на гадости. Въпреки това молят президента за намаляване на присъдата или предсрочно освобождаване. През 2016 година всеки трети с присъда за убийство е поискал помилване. 26-ма убийци са били помилвани от общо 56-ма помилвани с различни присъди, което значи, че има цедка и слава Богу. Статистиката обаче показва, че и крадците са на опашка за милост, почти всички осъдени за апашлък са поискали амнистия, пише Мария Кадийска в Монитор.

Специалната комисия гледа дали затворникът има възможности и мотивация да води законосъобразен начин на живот, преодолял ли е криминалните си нагласи и причините, които са довели до престъплението. Всичко това е много хубаво, но има толкова много случаи, когато бивши пандизчии се връщат отново зад решетките. Тотално непоправени или пък докато са били „вътре“, са научили други иширети за нарушаване на закона, които са приложили „навън“.

Специалистите ще кажат, че амнистията е хуманност и има своите основания. Сигурно е така. А какво казват близките на убитите? Как се чувстват тези почернени хора, ако срещнат предсрочно освободения убиец? Тя, болката, оказва се, е лична работа.

Масовите молби за амнистия са на принципа ако мине, процедурата е безплатна, пък и затворниците имат толкова свободно време – за самообразоване по правни въпроси, за молби, протести и жалби от всякакъв характер, за спорт и доосъвършенстване на способностите. „Когато излезеш от затвора, искам да ти помагам, казал затворническият пастор на осъден. - Трогнат съм, отче, но се страхувам, че няма да можете. За моята специалност се изисква специална подготовка“, отвърнал му заключеният.

Познавам човек, който за 56-те си години поне половината излежа по арести и затвори. В далечните 80-те години на миналия век беше само сръчен крадец по домовете, по-късно стана важен сутеньор на магистрални проститутки, мина през контрабандата, а сега я съчетава и с разпространение на наркотици. Той става все „по-съвършен и с все повече специалности“ и това не е смешно. И не е единственият случай.