"Да се научи на политика"

Такъв призив, съвет или изискване отправи Тошко Йорданов, председател на парламентарната група на "Има такъв народ" (ИТН), към премиера в оставка Кирил Петков, малко след като с гласовете на ИТН беше сложен край на правителството, от което партията доскоро беше част.

Интересен призив, съвет или изискване, който може да бъде взет под внимание от самите ИТН. Все пак, с подкрепата си за вота на недоверие те - съзнавайки го или не - може би сложиха край на своето значимо съществуване на политическата сцена, пише WebCafé

Разривът с "Продължаваме промяната" и в по-малка степен с останалите коалиционни партньори БСП и "Демократична България", който вместо да бъде решен чрез диалог от двете (четирите?) страни, всъщност беше доразпален с обиди и обвинения, и гласуването за смъкване на доверието от правителство, запращат ИТН по бързата линия към още едни предсрочни избори, на които границата от 4% вече може да се окаже предизвикателство за партията.

С други думи, 19-те депутати от "Има такъв народ" може би в сряда гласуваха както за края на кабинета "Петков", така и за края на парламентарната си кариера в рамките на това и следващи Народни събрания.

Случилото се в сряда е поредният изненадващ пример за липсата на инстинкт за политическо самосъхранение в ИТН. Те го оправдават с морал. Други го обясняват с изпълняване на интересите на трети лица.

Без значение от причината, фактът е, че от всички партии, подкрепили вота на недоверие, "Има такъв народ" имат най-много за губене.

На първо място, отговорността за падането на правителството сега лесно може да бъде прехвърлена на тях (а не на действията на "Продължаваме промяната", които ИТН посочват за свой мотиватор).

ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" от самото начало на 47-то Народно събрание бяха опозиция и като такава е напълно логично да искат сваляне на правителството и да гласуват за такова. Техните депутати обаче - дори тези, завърнали се в пленарна зала специално за събитието - не бяха достатъчни.

Без гласовете на ИТН, вотът на недоверие нямаше да мине. Правителството нямаше да падне. Мандатната въртележка нямаше да се завърти отново и нямаше да ходим на избори, както се очертава сега.

Партията на Слави Трифонов сама се постави в позицията да може да бъде обвинявана от ПП, БСП и "Демократична България" - а и от част от своите избиратели - за поредния предсрочен вот. Както беше и основна причина да се ходи не веднъж, а три пъти на избори през 2021 г.

Видяхме как подходът към останалите политически сили и твърдата позиция "или нашата, или избори" се отразиха на "Има такъв народ" миналата година.

На първите избори имаха 565 хиляди гласа (17,66% от всички). Да са втора политическа сила не им беше достатъчно, заради което гласувахме и през юни. Станаха първа политическа сила с 657 хиляди гласа (24,08% от всички гласували), но това също не ги устройваше.

Така на третия вот - през ноември - се сринаха до 249 хиляди гласа (9,52%). Взетите от тях решения, неоползотворените възможности и поредицата от избори доведоха до намаляване на подкрепата за тях, немалка част от която се дължеше на протестен вот срещу досегашното управление.

ИТН се превърнаха в стабилизиращ фактор - такъв, който не носи отговорността да управлява сам, но от който зависи ще има ли кабинет, или не. Роля, която очевидно им допадна достатъчно, че да се съгласят на участие в четворна коалиция с "Продължаваме промяната", БСП и "Демократична България".

Всичко на база коалиционно споразумение, чието неспазване сега изтъкват като един от аргументите за всичките си действия - от оттеглянето от управлението до подкрепата на вота на недоверие.

Всъщност, коалиционното споразумение не е неоснователна причина. Надеждата тази сложна коалиция на тънки крака от самото начало беше, че партиите в нея взаимно ще се пляскат през ръцете, за да не позволяват нередности в един или друг сектор. Стабилизация - икономическа, вътрешно и външно политическа - на базата на компромиси и взаимен контрол.

Видяхме, че това не стана. Вместо диалог и компромиси, ПП и ИТН си спретнаха боксов мач, в който прехвърчаха все по-остри обвинения по линия на корупция, харчене на публични средства, зависимости и прочие.

Така, в опита си гласно и бурно да бранят своите позиции, от партията на Слави Трифонов се оказаха от едната страна на барикадата - поне за едно нещо - с ГЕРБ и ДПС. А това е достатъчно, че ПП, БСП и ДБ да го използват и да говорят за ново мнозинство, нова коалиция, прегръдки, целувки и пр.

Реално такова мнозинство няма. Нищожна е вероятността ГЕРБ, ДПС, "Възраждане" и "Има такъв народ" да формират коалиция в този или който и да е следващ парламент, а и самият Трифонов публично отхвърли тази възможност. Случи ли се подобно мнозинство, това наистина ще е самоубийството на този политически проект.

Но и без нея, ИТН се простреляха в крака. Поеха с останалите партии към избори, от които могат да излязат най-големия губещ.

Вотът е много вероятно да е с ниска избирателна активност заради преумората на избирателите. Очакванията са, че при парламентарно представените сили резултата си забележимо ще повишат основно от "Възраждане" - опозиционна партия с популистки послания, която ще обере немалка част от популисткия вот и която не носи от багажа, натрупан от четирите (доскоро) управляващи, и този на ГЕРБ и ДПС като бивши управляващи.

ДПС също традиционно печели от ниската избирателна активност, защото колкото по-малко са гласувалите, толкова по-висок резултат носи обичайно твърдото и стабилно електорално ядро на партията.

ГЕРБ, дори да са първа политическа сила, както скорошните изследвания показваха, ще са в позиция на това да трябва да се съобразят с твърде много изисквания от потенциални партньори.

За ПП, БСП и "Демократична България" поведението им през юнската криза ще даде отражение на това как ще се промени подкрепата за тях.

Защото "Има такъв народ" са тези, които ще оберат основните негативни последствия от краха на правителството. Действията им ги правят лесна мишена за обвиненията на доскорошните им партньори за връзки със задкулисието, спекулиране за обща работа с ГЕРБ и ДПС, причиняване на нова политическа криза и пр.

Подходът на ИТН към политиката - дори да е базиран изцяло на "редно" и "нередно" по техните морални критерии, е лишен от всякаква дългосрочна стратегия.

Без стратегия, войните се губят.

Изборите от миналата година вече показаха потресаващ спад в подкрепата за партията (в реални гласове). Социологическите проучвания от месец май тази година ги поставяха в дори по-лоша ситуация - между 5,4% ("Галъп Интернешънъл") и 5,8% ("Тренд") подкрепа сред твърдо решилите да гласуват*, което отрежда на партията последно място в един следващ, осемпартиен парламент, в който евентуално влиза "Български възход" на Стефан Янев.

Големият въпрос сега е дали тези безценни по-малко от 2 процента не са били стопени - от акцента върху "Македонияяяяя!" за сметка на всичко останало (включително джоба на избирателите), от твърденията на управляващите за дейността на регионалното министерство, от обидите от парламентарната трибуна, отцепниците и най-вече от гласуването в подкрепа на вота на недоверие. Гласуване, което позволи да се размахва картата "ИТН гласува с ГЕРБ и ДПС".

Необходими са по-пресни изследвания на нагласите на избирателите, които да обхванат последствията от турбулентния месец юни. Въпреки това, към момента положението на ИТН не изглежда добро.

Без значение какво стои в основата на действията на партията, тези действия не работят в полза на нейното оставане в политическия живот на страната.

Искрата, разпалена от един референдум и избухнала в буен огън през лятото на 2021 г., само година по-късно е подухвано от една или друга страна пламъче. Достатъчно, че да запали правителство, но може би недостатъчно, че да си прогори път към нов парламент. А без присъствие в парламента, никоя партия не може да брани позициите, които е заела пред своите избиратели.

Такъв народ все още има. Но с оглед на горното той може би вече ще гласува за други.