Канибализмът е стар като света.

Според исторически източници човекоядството е било разпространено в най-дълбока древност, често срещано при неандерталците, пише Труд. Съществуват няколко вида канибализъм, сред които ритуален, агресивен, сексуален, питателен, практикувани през вековете под най-различни форми.

Исторически сведения доказват, че човекоядството се наблюдавало по време на войни, продължителни обсади на градове, неплодоносни години, свързани с масов глад. Все още в някои примитивни общности се среща т.нар. погребален канибализъм, при който племето разфасова и изяжда мъртвеца, вярвайки, че всеки поглъща частица от неговия дух.

Ацтеките и инките също практикували людоедството, като част от своите жертвено-религиозни обреди. При т.нар. екзоканибализъм се наблюдава поглъщане на дадена човешка общност от друга такава, за да може по-силната да показва своята численост и мощ. Смесеният тип ендо- и екзоканибализъм е свързан с оцеляване и предпочитания към вкусовите качества на човешкото месо. Желанието да се консумира такова, а също така да бъдеш изяден се нарича ворарефелия. Съвсем определено може да бъде заявено, че човекоядството е опасен вид психическо разстройство, водещо до проява на извратени вкусови предпочитания, понякога свързани и със сексуални такива.

За жалост и в днешно време съществуват потресаващи прояви на канибализъм. През 2012 г. властите в Папуа – Нова Гвинея повдигат обвинения срещу 29 членове на местно племе за жестоката смърт на 7 знахари. Практикуващите канибализъм били убедени, че ако изядат знахарите, ще получат техните сили.

Бившият сержант от френската колониална армия Жан Бедел Бокаса (който през 1966 г. извършва преврат в Централноафриканската република) става известен на света с това, че започнал да изяжда своите политически противници в буквалния смисъл на думата. Сведения за людоедството на Бокаса дава неговият личен готвач Ленгис. През далечната 1977 г. сержант Бокаса е коронован за император на африканската държава, като за коронацията са потрошени над 25 милиона долара. Поръчан е императорски трон от чисто злато с формата на орел и корона с огромни брилянти, както и 65000 бутилки марково шампанско.

След време императорът е свален чрез държавен преврат и бяга във Франция. Десантчиците, които завземат резиденцията му, намират в кухнята части от човешки тела и консервирано в буркани месо. През 1986 г. Бокаса се връща от изгнание, но е арестуван и хвърлен в затвора. След 7 години е освободен при една амнистия, а през 1996 г. умира от инфаркт. Императорът канибал е бил женен 17 пъти и имал 55 деца. Той никъде не пътувал без любимите си консерви от “крехко месо”, както приживе наричал човешкото. Неговият телохранител се грижел за това и винаги носел продуктите в специално куфарче.

Когато разказвал за посещението през 1970 г. в СССР, Бокаса бил много изненадан от обичая на руснаците да се целуват, после му харесало, тъй като това по неговите думи “дава възможност да се усети вкусът на кожата”. Когато се върнал от посещението, Бокаса целунал всичките си министри и те се изплашили. Освен това той споменал на началника на охраната, че “руският президент Брежнев е много охранен”.

Ето думите на един от синовете на Бокаса, който се съгласил да говори при пълна анонимност: “За децата на Бокаса не съществуваше думата “не”, на тях не им се отказваше нищо. Единственото, което ни беше забранено, бе да влизаме в кухнята, където се готвеха специални блюда за баща ни. Исках страшно да ги опитам и много му завиждах, особено, когато оттам се носеше мирис на пържено прясно месо. По-късно разбрахме защо не са ни давали от него. Според традицията на племето на баща ми децата не трябва да ядат от месото на враговете, тъй като ще се пропият от техния дух и също да станат врагове.”

В Африка отношението към людоедството е различно от това в Европа и САЩ. В някои племена канибализмът съществува и до днес – хората се изяждат взаимно с магически цели, а понякога и просто за да оцелеят, тъй като върлува глад. Мълвата, че Бокаса е бил фактически “наркоман” за човешко месо, отговаря на истината, потвърждава неговият син.