Данъчна агресия или фискална необходимост?

Националната агенция за приходите (НАП) е увеличила значително усилията си за събиране на данъци от фирмите, което започва да създава затруднения за бизнеса, предупреждават икономисти. Експертите отбелязват, че това може да има негативни последици за икономическата среда в страната.

Любомир Дацов, изтъкнат икономист, изрази загриженост относно агресивния подход на НАП. Той подчерта необходимостта от балансиран подход при събирането на данъци:

"Приходите в бюджета вървят добре. Даже бих дал съвет на финансовия министър да намалят малко темпото, защото чувам, че данъчните са пределно мобилизирани и дори притискат фирмите. За да бъдат събрани и възстановени приходите в бюджета, има натиск. Опитвам се съвсем вежливо да кажа, че трябва да има баланс в тези неща. Започват да пречат на хората да работят.", обясни Дацов по БНТ.

Дацов посочи конкретен пример за потенциалните негативни ефекти от този засилен натиск, споменавайки слухове за връзка между агресивната данъчна политика и затварянето на завод в град Мездра. Той също така отбеляза, че настоящият ръст на приходите от около 12 процента значително надвишава нормалните нива от около 6 процента.

Петър Ганев, друг изтъкнат икономист, който също участва в дискусията, подчерта несигурността около предстоящия бюджет и необходимостта от намаляване на дефицита. Той предупреди за предстоящите предизвикателства, свързани с растящата инфлация и намаляващата възможност за поддържане на бюджетни дефицити.

Дацов критикува липсата на значими реформи от 2019 година насам, определяйки ситуацията като "инерция и нищо правене". Той предупреди, че този подход не е устойчив, особено в контекста на променящото се бюджетно законодателство в Европейския съюз (ЕС), което все повече обвързва финансирането с конкретни реформи.

"Няма нито една значима реформа от 2019 година насам. Оттогава насам има инерция и нищо правене. Но това няма как да продължи – най-малкото в ЕС се промени бюджетното законодателство. Все повече парите ще се дават само срещу конкретни реформи. Всеки един проект, който е по-сложен и изисква координация, се проваля," добави Дацов.

Ганев обърна внимание и на закъсненията в изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), отбелязвайки, че България в момента очаква второ плащане, докато според първоначалния план страната трябваше да получава вече шесто плащане. Той свърза това забавяне с продължаващата политическа нестабилност в страната.

Експертите подчертаха необходимостта от балансиран подход към фискалната политика, който да насърчава икономическия растеж, като същевременно осигурява стабилни приходи за държавния бюджет. Те призоваха за по-ефективни реформи и подобрена координация между различните правителствени институции за справяне с текущите икономически предизвикателства.