Когато финансистът-милиардер Джордж Сорос дава прогнози за развитието на световната икономика, думите му почти винаги се оказват доста точни, посочва сп. “Икономист”. А последното му предположение е, че настоящата макроикономическа ситуация е твърде близо до времето непосредствено преди глобалния срив от 2008-ма година.

Британският финансов министър Джордж Озбърн също предупреди, че започналата година най-вероятното ще се окаже най-тежката за световната икономика от почти десетилетие насам.

Пазарите вече реагират на тези тревожни очаквания. Китай, например, спря търговията за 2 дни само в рамките на седмица. Азиатските и европейските борси записаха много рязки спадове в първите дни на новата година.

Въпреки това повечето анализатори считат, че до рецесия няма да се стигне. Световната банка сви очакванията си за растеж от 3.3% до 2.9%, но все пак цифрите продължават да са високи.

В производствения сектор обаче се виждат слабости. Американският индекс ISM е на нива от 48.2, като 50 се счита за критичен минимум. Засега няма място за паника, но спад под 45 вече ще е ясен сигнал за наистина голям проблем.

Сходна е ситуацията и в Китай, а и в почти целия свят. Но има и позитивни знаци – през ноември Германия отбеляза ръст с 1,5% за втори месец поред, което доведе и до мнения, че широкоразпространеният песимизъм е силно преувеличен.

При услугите се забелязва стабилност, в САЩ индексът в този сектор е 55.3.

“Икономист” отбелязва, че в това положение пропадане в нова криза може да бъде предизвикано от някакво неочаквано събитие. Като геополитически сътресения – например ескалация на напрежението в Близкия изток след конфликта между двата големи регионални лидера Саудитска Арабия и Иран.

Джордж Сорос обаче насочва вниманието главно към Китай. За последните 4 години там се вижда рязко покачване на държавния дълг – увеличаване с цели 50%.

Както при ипотечната криза в Съединените щати, китайците изглежда дават прекалено лесно и прекалено много необезпечени кредити. В същото време обаче цари убеждението, че в краен случай правителството ще се намеси и ще спаси банките, предвид огромния държавен резерв, с който разполага Китай.

Освен това китайските банки не се вързани пряко със западната финансова система и ефектът на доминото е по-слабо вероятен. Или поне ще е по-лек.

От друга страна, именно държавният контрол дава поводи и за притеснения.

Комунистическото управление ще направи всичко по силите си да не допусне фалити, ликвидации и като следствие нарастване на безработицата. Включително да поддържа изкуствено компании, които очевидно са губещи и в невъзможност да изплуват в реална икономическа среда.

Вече се забелязва една от възможните мерки на китайското правителство – обезценяване на юана. Ако тендецията продължи, то неизбежно и други азиатски държави трябва да тръгнат в тази посока, за да останат конкурентни. Особено тези, чиито активи са вързани с долара. Подобно масово обезценяване със сигурно ще доведе до мощни сътресения в световната икономика.

Но и тогава паралелът с 2008-ма година няма да е напълно точен. По-скоро ще се върнем още 10 години назад, когато “се спука балонът” на бързоразвиващите се азиатски икономики и регионът изпада в тежка криза. Тогава Западът успя да удържи фронта.

Проблемът е, че обвързаността с азиатските пазари е далеч по-силна сега, отколкото преди 20-на години.