Зърно, плодове, зеленчуци са предварително съсипани.

Студ, слани, много дъжд и малко слънце тази пролет са на път да провалят поголовно реколтата. Овошките - кайсии, сливи, череши, праскови, ябълки, круши, дори и орехите, вече почти заминаха под ударите на лошото време, пише Всеки ден.

Даже и зарзаватът от оранжериите е под въпрос, след като порои съсипаха „топлите" съоръжения още през 2014 и 2015 г. и собствениците им още не могат да се оправят с огромните разходи.

„Иде глад!, откровено плашат фермери, като предричат, че ще ни ударят и непосилни за много българи цени на вносния зарзават, включително картофи, боб и други „любими" при изтънял джоб спасителни продукти за нашенеца.

Търговците пък според търсенето и предлагането си гледат своя интерес и надуват в пъти цените по пътя от производителя до потребителя. И хлябът е под заплаха тази година според зърнопроизводители. В момента те „жънат на зелено" - пресмятат си доходите според задаващата се лоша реколта.

„Доходите ни падат", алармират зърнени земеделци от цяла България. Според зърнопроизводители приходите от жито ще бъдат между 130 и 150 млн. лв. по-ниски заради капризите на времето. И най-оптимистичните очаквания на бранша не надскачат 400 кг среден добив от декар, при положение че 500-600 кг е нормално, а се удрят и рекорди от над 800 кила от декар.

В същото време разходите за производството не намаляват, а напротив - увеличават се при недобри метеорологични условия. Така в момента те са подскочили с 25-30 на сто спрямо миналата година.

Което неминуемо ще се отрази на цената на зърното, а оттам и на хляба. Особено ако и вносното е по-скъпо, както се очертава в момента по световните борси при продажбите „на зелено".

Най-засегнато от прекалена влага и малко слънце е зърното в Северна и Североизточна България - включително в Добруджа, т. нар. наша житница. Не е много розово положението и в другата супер плодородна част - Горнотракийската низина. Несгодите на времето морят посевите в Пазарджишко и Пловдивско.

Особено застрашени са пролетниците. Сеитбата на слънчоглед в Хасковско е с поне месец назад заради лошите метеорологични условия, които са попречили до края на март да бъдат засети площите с маслодайната култура. А като цяло се оказва, че засетите пролетници са и по-малко. Поради преовлажнените площи още от миналата и по-миналата година и отново многото дъжд сега се отчита намаление при почти всички посеви.

За капак тази година месец май се оказа „сезонът на градушките". А от съюза на градинарите припомнят, че държавата изплаща компенсации само ако от леда от небето са унищожени 100% от плодовете и зеленчуците.

Трагично е положението и при овощарите. Институтът по земеделие вече обяви, че ябълки, сливи и череши в област Кюстендил са почти напълно унищожени. Подобно е положението с плодните дръвчета почти навсякъде в България. Предвижда се килограм български кайсии тази година изобщо да не слиза под 5-6 лева, а прасковите да не падат под 4 лева.

Писнаха и зеленчукопроизводителите. Студът, липсата на слънце и градушките унищожават домати, пипер и всякакъв друг зеленчук, който сега се засажда.

„Все още имаме възможност да заменим прекършените корени, които засадихме миналата седмица, но каква е гаранцията, че те няма да измръзнат в края на май, когато се очакват 2-3 градуса и слани. А сезонът на градушките едва сега започва", вайка се градинар от Ловешко.

Стопаните подчертават, че дори да няма градушки, липсата на слънце и невижданата като сила слана през май ще им докарат големи бели. Или нищо няма да се роди, или ще зрее насила. „Лошото време ни убива, как да не вдигаме цените", предупреждават още „на първа инстанция" - при производителите. Според тях цялата зеленчукова продукция тази година трябва да е поне с 2-3 лева по-скъпа - от доматите през краставиците, та до картофите, боба и лука.

Стигна се дотам експерти по реколтата още отсега да отчитат, че положението е бедствено. Според тях е необходимо земеделците да бъдат подпомогнати, като един от вариантите е допълнителните държавни плащания да се запазят за трайните насаждения, независимо от липсата на продукция. Но за подобно подпомагане вече заговориха и зеленчукопроизводителите. Плашат даже и животновъдите с вдигане на цените на месото и млякото поради лошото време, което затривало и фуражните насаждения.

Доматите и от оранжериите закъсняват

Щети за милиони левове вече отчитат заради лошото време българските оранжерии. Заради студа производителите са засадили доматите по-късно и първите количества български зеленчуци, отгледани под похлупак, но в студена почва, излизат на пазара поне с месец закъснение.

А когато българските домати все пак се появят на пазара, за да избият загубите от студената пролет, производителите вдигат цените и с по 20%. Оранжерийните производители обаче твърдят, че това е нищо и изобщо няма да избие разходите им. В цената на един домат реално 12% били парите, платени за семена, торове и препарати. 18 на сто са за заплати на работниците, а рекордните 70% - за отопление на оранжериите в студената пролет.

Над 3 милиона от хазната заради лошото време през 2015 г.

Държавен фонд „Земеделие" вече плати 3,3 милиона лева на земеделци заради съсипана реколта от природни бедствия или лошо време през 2015 г. Финансова помощ получиха 386 стопани. С нея се компенсират 80 на сто от щетите за плодове, зеленчуци, царевица за зърно, царевица за силаж, сладка царевица, тютюн, памук и други култури. Обезщетението за зърнени и фуражни култури е 50 на сто. На подпомагане подлежат земеделските стопани, които имат констативни протоколи за 100% пропаднали площи със земеделски култури в резултат на неблагоприятни климатични условия.

И цацата скочи на 5 лева

Дори и най-евтината риба - цацата, няма да помогне да се поразтовари джобът от задаващата се според производители и търговци скъпотия. Пържената копърка поскъпна двойно по ресторантите тази пролет. Не е ясно заради липсата на улов ли е, но нагли търговци се възползваха от търсенето и заковаха цена от 4-5 лева за порция от достъпното мезе не само по морето, но и в по-посещаваните столични капанчета.

Миналата година 300 грама трицона вървеше по 2-3 лева и затова редовната поръчка в по-евтините, пък и по-скъпите ресторанти бе порция цаца с бира. Сега обаче безобразно надутата цена отблъсна клиентите и повечето предпочитат към бирата да добавят вместо любимата риба просто порция картофи.

Като капак, предлаганата преди разгара на лятото цаца никак не е сочна и месеста, а е твърде дребна. В заведенията често я препържват и накрая рибките се превръщат в малки пръчици. „Е, и това ако не е наглост, не стига че е безобразно скъпа, ами да я люпим като семки", ядосват се българите с по-скромни възможности. Почти всички са вбесени, че и най-достъпната за нашенеца рибка, която е любимо мезе и за морето, вече влиза в графата „не мога да си го позволя". 

В същото време сафридът евтинее и се продава горе-долу за 3 лева - колкото струваше цацата миналата година. Мнозина твърдят, че копърката е удвоила цената си, защото се внася от Украйна и Полша.