Ротационерите сякаш изобщо не схващат, какво правят

Бойко направи безподобен компромис – угоди на кирчовци.

Обяснението беше, че го прави в името на България/на държавата.

Можеше да каже, че го прави в името на Народа.

Но не го каза.

Народа пак изпадна някъде.

Правилно – той е опасен свидетел.

Има и Памет – все някога може да ти припомни едно или друго.

А България – как ще ти държи сметка тя?

За Народа може всичко да се каже – даже, че е недостоен за усилията на Властниците си.

Симеон му препоръча да смени чипа си.

Костов отказа да разговаря с него.

Бойко изчисли, че „неоцапаните хора“ са малко.

Плевнелиев го оприличи на „стадо“.

Кирчовците нямаха време да го забележат.

Народа може да понесе всичко – но по-добре да не го замесват в разправиите си.

Да си се упражняват с държавата.

Нея толкова усърдно я предлагат наляво и надясно, че вече едва ли има някаква цена.

Може да послужи обаче за всякакви обяснения.

След като ще имаме премиер на ротационен принцип – защо и държавата да не мине на подобно въртене: девет месеца някак да я има, девет месеца да е в отпуск. Официално.

Не като досега – полулегално и през цялото време.

А ротацията е, всъщност, подмяна на последните изборни резултати – тя е демонстративно фалшифициране на вота на избирателите.

Ротационерите сякаш изобщо не схващат, какво правят – и това е разбираемо, понеже избирателите винаги са били някакъв процент за тях, а не реални хора с техните вярвания и очаквания.

Това пренебрежение към тях допълнително умъртвява политиката.

Социалните мрежи реагираха относително вяло на предателството на ротационерите.

Хората сякаш се срамуват, че толкова безсрамно са пренебрегнати, както никога досега.

През десетилетията на Прехода и друг път сме ставали свидетели на колаборации, но те никога не са били толкова безогледни.

Този път намериха цаката на обикновените хора, които все още са искрено встрастени в политиката.

Нямат милост към тях – ще трябва да прихванат от цинизма на ротационерите, това е идеята.

И да разберат, че изборите тук вече са нещо несмислено и дори ненужно.

Трябва да се примирят и с факта, че и последните остатъци от приличие в политиката отдавна са погребани.

Кеворк Кеворкян