Преди време партията на Слави трябваше набързо да смени името си – и така от „Няма такава държава“ стана „Има такъв народ“

Народът е великодушен – винаги е готов да се притече на помощ, да поправи нечия глупост, понякога дори е склонен да даде назаем името си.

Сетне дълги месеци „Има такъв народ“ трябваше да се приема като символ на съпротивата срещу Бойко.

Хубаво намерение – обаче изборите от 4 април показаха, че той се представи далеч по-добре от „Има такъв народ“.

Изобщо – съобщи на публиката, че „Има такъв Бойко“, и няма никакво намерение да се преправя…

И сега, като нищо, публиката ще започне да приписва на Бойко чудодейни сили или поне някакъв космически късмет - след като всички скандали, златни кюлчета, тайнствени мадами и пр. изобщо не повлияха и той си прибра 25 процента от гласувалите.

Всеки друг на неговото място щеше три пъти досега да е погребан.

Успехът му е очевиден – и обезателно трябва да се проникне до дъното на тази мистерия.

За какви инстинкти на българина подсказва тя, за какви светли или тъмни страни, изобщо – какви сигнали ни изпраща.

Враговете на Бойко искат просто да го няма, някак да се изпари – те не желаят, а може би и се страхуват да проникнат в това странно безподобие, да се опитат да го обяснят.

Те са до там: някой / нещо да го няма, останалото е без значение.

Това е патент на фалшивите „десни“, които, обзети от бесовщината на отрицанието, провалиха през 1989 - 90 година най-голямото изригване на Народна енергия в близката ни история.

И сега имаме пред себе си двама самотни рейнджъри – партиите са само една гарнитура към тях.

Двама бивши приятели. Не бих се обзаложил, че някой ден пак няма да си сплетат палците.

Навремето публиката прие Бойко най-напред като Шерифа – дали сега Слави не иска да влезе в ролята на Ангелът-Отмъстител, който е подобаващо мълчалив.

Дори когато задължително трябваше да каже нещо в изборната нощ, той се измъкна с едно писъмце във Фейсбук - имал симптоми на Ковид 19. Прозвуча като шегичка, като напомняне за основното му амплоа, комедийното: след като цяла година твърдиш, че няма пандемия, да си лепнеш Ковид, баш когато посягаш към Властта, това си е истински черен майтап.

А Бойко пък направи специално изявление пред къщата си в Банкя, а не пред резиденцията в Бояна. Тънък намек, най-вероятно заблуждаващ.

И предложи мир – още един образец на черен майтап. Сигурно е вбесил враговете си.

Вижте картата на изборните резултати: печели 21 области, там и местната власт е негова, това ли е поражението му? Да не говорим, че може да издържи/финансово на безкрайна серия от избори.

Социолозите веднага затикаха Слави към нови избори, щял със сигурност да ги спечели – честна дума лакейска.

Четкай в аванс и дръж устата си отворена, все нещо ще падне в нея.

Слави обаче никак не е дащен, в сравнение с Бойко направо си е една скръндза. Бойко е майстор в изкушаването, ако научите какви хора е „приласкавал“, сън няма да ви хване до следващите избори.

Надслова на изборната нощ по БНТ беше „Избори 2021: Развръзката“. Никаква развръзка не се получи, напротив - още по-здраво се затегна възелът.

Някои си мислят, че се е затегнал около врата на Бойко. Да не бързат.

В изборната нощ се чу, че времето на супергероите свършило.

Нищо подобно: големият сблъсък вече е в ход – този на двама завършени индивидуалисти, супергерои на собствения си егоцентризъм – и в този смисъл, дори безсрамни ексхибиционисти.

За Бойко съм писал още преди много години, че иска приживе да му направят мавзолей, иска си го и няма да отстъпи, докато не го получи. Само че, през годините егоцентризмът му поизглади ръбовете си, той стана много ловък в общуването и в действията си.

Разбира се, с един гол егоцентризъм до никъде не можеш да стигнеш. Проблемът на Слави е, че е бил голяма телевизионна звезда и завинаги ще остане роб на публиката. Народът, видян като публика, обаче е нещо абсурдно за истинския политик.

А Бойко се докара дотам, че вече няма нужда от публика - Супергероят монологист, който сам си говори в джипката, ако не броим симпатягата Нанков, аранжиран като безмълвен храст във въпросния моноспектакъл.

Слави обаче все още, а може би и завинаги ще има нужда от акламациите на публиката, от онези диви концерти, в които не е ясно, ти ли предизвикваш екзалтацията или публиката си се надрусва сама, защото има нужда да изхвърли от себе си своята обикновеност, своята безличност, своята обреченост.

Тази публика е много удобна за един политик: достатъчни са й два часа куфеене, и нищо повече - никакъв интерес към онова, което следва след това, включително и какво ще се случи по-нататък с мизерния ти животец. Дори да се сетят да питат Слави, няма да получат отговор, поне засега.

Практически подобни хора винаги ще си останат една публика, а тя няма навика да държи сметка на звездата.

Един немаловажен детайл от последните избори: отново най-много висшисти са гласували за Бойко, така беше и на предишните избори - какво означава това?

„Еднокнижникът“ привлича най-образованите?

А какво ли ще научим от една разбивка по образование на гласувалите в чужбина?

Изпитвам симпатия, дори умиление към тия хора, към тия бегълци по принуда, смятам ги за най-кървавата жертва на Прехода. Очевидно е, че не бива да ги приемаме само като „чалга публика“.

Но защо, все пак, харесват Слави?

Някои упорито пренебрегват факта, че партиите са в залеза си, станали са дружества с непродаваеми акции.

Кюскат се няколко личности - по-точно всички въртят тояги срещу Чудовището, изнервени от това, че така и не могат да разберат, на какво се дължи успеха му.

Утешават се със слепи фрази: „Бойко спечели изборите, обаче загуби властта“.

Най-много се старае в това отношение Христо Иванов - той трябва да бъде наблюдаван внимателно, да не получи удар от превъзбуждане.

Да го назначат за пожизнен екзекутор/палач на Бойко, но при едно условие: да каже, какви са идеите му за народеца…

Предложението на Бойко за мир не бива да се схваща като слабост. Пък и в политиката нерядко в протегнатата ръка се крие камък.

Той има интерес от нови избори в края на юли и ако и тогава резултатът е същият, което е много вероятно, следващите избори да съвпаднат с президентските. Може би това е замисълът му. Междувременно, някои от партиите ще бъдат „хуманизирани“, известно ви е как става това.

Някои злорадстваха, че Бойко не изглеждал вече като победител. Точно от това трябва да се плашат.

Проблемът им с него винаги е бил един и същи: може да го мразиш, но трябва да го проумяваш.

След многочасовото каканижене на анализаторите в изборната нощ не изплува нито една идея от партийните програми, която да заслужава вниманието на Народа – а и бяха напълно забравили за него.

Единственото, което ги интересуваше бе, как ще се направи пазарлъкът в новия Парламент. Тракаха със сметалата, за да нагласят някакво подходящо съешване.

Една любопитна подробност: проф. Ангелов, здравният министър, който едва ли се ползва с много симпатии заради ограничителните мерки, които налага, убедително победи Слави във Варна. Тази пък инжекция как трябва да се тълкува?

Бойко вероятно е останал най-доволен от успеха на Цветанов, който твърдеше, че ще бъде незаобиколим фактор в новия Парламент - а пък аз го поощрих, като го нарекох незаобиколим политически труп. Той взе малко повече от един процент.

Оказа се, че няма никакво влияние върху ГЕРБ, партията е в менгемето на Вожда, заредена с послушание и задоволеност.

А в САЩ, Цветанов и неговият донор - „американецът“ Вълнев, са получили едва 146 гласа…

Играта приключи – поне засега.

Част от избирателите, които отгледаха „Има такъв Бойко“, продължават да си го дундуркат.

Кого се готвят да отгледат след него, не е много ясно.

Кеворк Кеворкян