Правителството изживява най-критичния си период от началото на мандата.

Доверието в институциите продължава да се руши, за първи път недоверието в парламента е на по-високо ниво в сравнение със съдебната власт и прокуратурата.

Това са изводите от национално представително проучване на общественото мнение, осъществено от агенция АФИС в периода 14-19 септември 2018 г. Интервюирани пряко в домовете им са 1010 пълнолетни български граждани.

Оценките и самооценките на българските граждани за заобикалящата ги действителност са се влошили в сравнение с предходните месеци. С два пункта за последния месец е спаднал делът на хората, които преценяват, че живеят по-добре в сравнение с другите, което се съчетава с един пункт нарастване на дела на онези, които смятат, че живеят по-зле. Спада и оптимизмът за бъдещето, без да се променят оценките за живота през миналата година.

Като основна причина за всичко това, наред с нестихващите скандали и разправии във властта, се откроява нарастващото масово безпокойство за развитието на икономиката. В общия ранг на посочваните важни въпроси за България интервюираните са посочвали „Доходите и пенсиите“ (23,9%), „Развитието на икономика“ (13,8%), „Безработицата“ (10,7%) и „Финансовата стабилност“ (10,2%), съответно на първо, второ, четвърто и пето място в общата класация. Между тези проблеми в челото се нарежда единствено въпросът за здравеопазването, което заема третото място с 11,5 на сто. В сравнение с месец юли цитираните стойности са били общо с 4 пункта по-ниски.

Не по-различна е класацията на проблемите, които хората обозначават като лични. „Бедността“, „Неясните перспективи“, „Безработицата“ и „Пенсиите“ се подреждат съответно на първо, трето, четвърто и пето място със стойности от 15,2%, 13,2%, 11% и 10,8%. Тук проблемите на здравето/здравеопазването са на второ място с 14,9 на сто.

От средата на юли бележи рязко покачване делът на гражданите, които оценяват политическата обстановката като крайно напрегната – от 36,8% през юни на 52,3% в края на юли. През септември тревожните оценки леко се успокояват (спад с около 3 пункта), но нараства делът на онези, които преценяват политическата обстановка като неопределена – от 25,2% през юли на 30,4% през септември.

Ситуацията влияе пряко и на доверието в основните институции на властта. За първи път се случват две неща: първо, местната власт е с негативен рейтинг (доверието е по-ниско от недоверието) и, второ, недоверието в парламента е по-високо, отколкото в съда и прокуратурата, които обичайно заемаха последните две места в общото подреждане. През септември рейтингът на Народното събрание е затворил дъното на класацията.

Логично следствие е увеличеният ръст на дела на избирателите, които все повече насочват погледа си към варианта „предсрочни избори“. За последните три месеца този дял бележи ръст от 10 пункта и през септември достига ниво от 40 на сто. Предлаганото „лекарство“ - смяна на министри, макар в началото да предизвика временни позитивни очаквания, сега бележи низходяща тенденция. Може би защото не бяха сменени министрите, които хората биха освободили от постовете им, ако зависеше от тях, а именно: Валери Симеонов (46,0%), Цецка Цачева (44,2%) и Румен Порожанов (36,8%).

Допълнителен щрих към общата картина внасят и отговорите на въпроса „Нараства или намалява нивото на корупция? Според 53,5% от хората това ниво нараства, а според други 31,4% - остава на същото ниво. Едва 10,1% са на мнение, че корупцията в страната намалява, което не се споделя дори от половината от привържениците на партиите от управляващата коалиция.

Води ли всичко това до размествания в електоралната картина. Категоричен отговор не може да се даде, а по-точно отговорът е и не, и да, посочват от АФИС. Не - защото няма промяна в реда, по който се подреждат основните политически сили, а да - защото промяна в този ред може да настъпи във всеки следващ момент.

Налице е ясно изразен отлив на активни избиратели от всички парламентарно представени партии и коалиции и нарастване на сумарната подкрепа за извънпарламентарните партии, които поотделно не получават подкрепа на повече от 1% от избирателите. Най-изразен е спадът в подкрепата за основната управляваща партия ГЕРБ, което е довело до изравняване на нейната позиция с тази на основния ѝ конкурент - БСП. Дистанцията между първите две политически сили вече е в неразличими от статистическа гледна точка стойности, а очаквания за позитивни новини по линия на правителството няма.

От друга страна растат дяловете на потенциалните негласуващи и на онези, които при евентуални нови избори не биха подкрепили никого. Означава ли това обаче, че избирателят за пореден път се оглежда и търси активно нови политически проекти? И тук отговорът е и да, и не. Да, защото готовността за гласуване на евентуални нови избори остава сравнително висока – около 60%, а настоящите парламентарно представени партии не могат да уплътнят такъв висок процент. А не, защото нито една от извънпарламентарните партии, включително и онези, които не съществуват, и към този момент са единствено продукт на слухове и догадки, не могат да разчитат на самостоятелен успех. За да се прогнозира евентуален успех на нови и още несъществуващи политически проекти, в отговор на отворен въпрос, те би трябвало да получават стойности най-малко от 2-3 на сто, а такива засега няма.

За сравнение ще отбележим, че преди появата на НДСВ в началото на 2001 г. хипотетичната „Партия на царя“ получаваше стойности от порядъка на 6-8%, а още несъществуващата формално в началото на 2007 г. „Партия на Бойко“ - 3-4%.

Обърнете внимание на класацията в отговор на отворен въпрос (въпрос, при който нашите анкетьори не изброяват имена на партии и коалиции, а интервюираните дават спонтанни отговори). Прави впечатление, че свободно разпознаваемите партии са едва четири – ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака. Интересен факт е, че Атака е една от трите партии в състава на „Обединени патриоти“, но е по-разпознаваема не само от другите две партии, но и от коалицията като цяло.

Отворен електорален въпрос, без посочване на варианти за отговор

ГЕРБ.................................................................................................................. 21,3%

БСП................................................................................................................... 19,6%

ДПС..................................................................................................................... 7,0%

Атака................................................................................................................... 2,5%

Воля.................................................................................................................... 0,8%

АБВ..................................................................................................................... 0,8%

Обединени патриоти......................................................................................... 0,7%

Партия на Слави Трифонов............................................................................. 0,7%

ВМРО................................................................................................................. 0,6%

НФСБ................................................................................................................. 0,5%

СДС.................................................................................................................... 0,5%

Партия с нови лица/лидери............................................................................. 0,4%

Да, България..................................................................................................... 0,3%

Реформаторски блок........................................................................................ 0,2%

Нова дясна партия........................................................................................... 0,2%

Не подкрепям никого....................................................................................... 0,2%

Демократична България.................................................................................. 0,1%

ДОСТ................................................................................................................. 0,1%

ДСБ................................................................................................................... 0,1%

Нова лява партия............................................................................................. 0,1%

Не подкрепят никого........................................................................................ 1,6%

Няма да гласуват или не посочват нищо..................................................... 43,8%

Очакването на предсрочни избори за Народно събрание обаче е хипотетично и затова отговорите на такъв въпрос може да се смятат за условни. Не такъв е случаят с предстоящите избори за Европейски парламент, които са насрочени за края на месец май следващата година, тоест след осем месеца.

При тях, на фона на очакваното оттегляне от гласуване в полза на почти всички партии (обяснимо предвид на традиционно ниската избирателна активност на европейските избори не само в България, но и във всички останали държави от континента), е налице е по-висока подкрепа за три партии – ДПС, Демократична България и АБВ, както и съществено по-ниска подкрепа, обратно на общата тенденция в Европа, за коалицията „Обединени патриоти“. Докато „Демократична България“ и АБВ си остават твърде далеч от успешно преминаване на и без това високия праг за участие в Европейския парламент, подобен резултат за ДПС и за Обединените патриоти би имал ключова роля при окончателното разпределение на евромандатите в България. По-точно за „Обединените патриоти“ такъв резултат би поставил на карта евентуалното им участие в Европейския парламент изобщо.