"Да не пътувам би било обида за моя интелект", споделя 40-годишният норвежец Гунар Гарфорс, който държи рекорда за най-младия човек, обиколил света като хоби. Постиженията му включват още Рекорд на Гинес за посещение на пет континента за един ден, посещение на 19 страни за един ден и посещение всички провинции в Норвегия за един ден. И всичко това Гарфорс успява да направи, без да напуска работата си в Norwegian Broadcasting Corporation.

Приключението да посети всичките 198 страни в света той завършва през май 2013. Описва впечатленията си в книгата – 198: How I Ran Out Of Countries, която излиза на норвежки преди година, а от дни е на пазара и на английски.

Economy.bg се свърза с Гунар Гарфорс по Skype, за да ни разкаже повече за приключението, предизвикателствата и

уроците.

За мотивацията

Гунар, как ти хрумна идеята да обиколиш всички страни в света?
Много съм любопитен. Когато чуя дадена история, предпочитам сам да се убедя в нея. Обичам да проучвам и опознавам различни култури. Когато бях на около три години, баща ми работеше на круизен кораб в Тихия океан и тъй като нито аз, нито брат ми можехме да четем, той ни изпращаше касети, в които ни разказваше за прекрасните страни, които е посетил. Спомням си как тичах до пощенската кутия в очакване на касетите, които получавахме всеки месец. Тези истории много ме вдъхновяваха като дете.

По-късно започнах сам да По-късно започнах сам да пътувам из Европа с влакове. Осъзнах, че обичам да пътувам и да опознавам нови култури. През 2004 посетих Казахстан и Киргизстан. За първи път бях в доста по-различни страни. Беше удивително, с прекрасни гледки и хора. Реших да посетя всички страни, чиито имена завършват със „стан”. Така през 2008 се оказа, че съм бил в 85 страни. Тогава си казах, че искам да обиколя всички страни в света.
Така че любопитството и вдъхновението от родителите ми бяха в основата на тази цел. Майка ми винаги ме е подкрепяла. Казваше ми:

„Трябва да откриеш сам за себе си отговорите. Не слушай другите”. Вместо да ми каже: „Не се качвай на дървото!”, тя предпочиташе да ми каже: „Ако паднеш от дървото, ще се научиш да не се качваш отново”.

Колко време и средства ти отне постигането на тази цел?
Не съм напускал работа, докато пътувах. В Норвегия имаме между 5 и 7 седмици отпуска, включително почивните дни по Коледа и Великден. В продължение на 10 години прекарвах почти всяка отпуска и уикендите в пътуване.
Колко съм похарчил, не знам. Не искам да знам, защото е много. Почти всичко, което съм припечелил. Добър съм в намирането на евтини самолетни билети. Успях, като живеех по-евтино и като не харчех пари за различни неща, а за самолетни билети и за преживявания.

По колко време прекарваше в отделните страни?
В някои страни съм бил за месец, в други - за седмици, а в трети – само за няколко дни. В много малко страни съм бил за по ден. Наистина предпочитам да опозная и усетя страната, да опитам храната.

Кое беше най-важното нещо, което ти даде това преживяване?
Осъзнах, че ние в Европа и Северна Америка, в индустриализирания свят живеем в нещо като „балон”. Мислим, че сме в центъра на Вселената и че светът се върти около нас.

Пътувайки извън този „балон”, разбрах, че светът всъщност е много по-различен. Осъзнах, че хората са едни и същи навсякъде, независимо от религията и цвета на кожата си, независимо от професиите си. Човекът е човек, където и да отидеш.

Повечето хора са любезни и отзивчиви. С готовност споделят опит, но също са любопитни по отношение на теб.

Кое беше най-голямото предизвикателство?
Не съм имал много трудности по време на пътуванията ми. Недостатък е, че виждаш по-рядко семейството и приятелите си.

В Кабо Верде, където приключи обиколката ми по света, майка ми държа реч. Каза, че най-накрая ще могат да ме видят, защото през последните 10 години са ме споделяли със света. Може би това е най-трудната част.

Въпреки че някои приятели ме придружаваха в пътуванията ми до различни страни, много често пътувах и сам, когато те смятаха, че дадена дестинация е твърде опасна.

Гунар Гарфорс пробва бурка в Афганистан

В коя страна ти беше най-трудно да влезеш или да се разбереш с местните хора?
Не съм имал проблеми с местните хора. Проблемът беше да стигнеш до дадена страна заради липсата или твърде малкото полети.

Само шест страни нямат летище, но има друг вид транспорт. По-често проблемът беше свързан с получаването на виза. В някои страни в Африка, като Ангола, Еритрея, Сао Томе и Принсипи, е доста трудно да получиш виза.

До известна степен е трудно и в Саудитска Арабия. В Афганистан също, но винаги можеш да получиш туристическа виза за страната от някоя от съседните й държави.

В някои от Тихоокеанските островни държави също може да е трудно заради метеорологичните условия, но аз имах късмет.

Как успя да влезеш в страните, в които има военни конфликти? Имаше ли проблеми в това отношение?
Никога не ме е привличал т.нар. „военен туризъм”. Не съм бил във военни зони.

Разбира се, че съм бил в страни, където са се водили военни конфликти, но не съм ходил на фронта. В Сирия бях преди да започне войната. Винаги можеш да намериш поне една зона, където не се водят военни действия и където е много по-спокойно.

Освен това можеш да използваш местен гид, за да се чувстваш по-спокоен. Те знаят къде е опасно да се ходи и къде – не.

Забавната страна на обиколката по света

Би ли споделил забавна история от някоя страна?
От Иран пътувахме с брат ми и двама приятели за Туркменистан. Наехме местен гид, който беше едър човек, висок около два метра.

Беше бивш съветски военен. Името му беше Уляк. Първото нещо, което ни попита, когато отвори колата, беше: „Тук сте за момичета или пиене?” Отговорихме му, че вероятно ще пием по нещо, но си имаме гаджета у дома. Неговият отговор беше: „И какво от това?”. Опитах се да бъда дипломатичен и да не го обидя. Попитах го: „Но Уляк, не вярваш ли в любовта?”.

Той ми отговори: „Любовта е била измислена от французите, които са били твърде бедни, за да плащат за проститутки”. Бяхме шашнати. Пътуването с този гид се очертаваше да е интересно.

Докато пътува из Лесото, Гунар Гарфорс получава предложение за брак

Получил си предложения за брак по време на пътуванията?
Бях със сестра ми в Лесото. Докато карахме по прашните улици с малка кола под наем, видяхме една жена с двете си дъщери, които пътуваха на стоп. Качихме ги, а когато слязоха от колата, майката ми предложи да се оженя за една от дъщерите й.

Сестра ми ме спря, но аз бях любопитен да разбера повече. Попитах я къде бихме живели. Каза ми, че ще живеем в нещо като колиба и че мога да стана кмет на селото. Отказах предложението.
Докато пътувахме в североизточен Иран, срещнахме едно момиче. Даде ми номера си и аз й дадох своя. Обади ми се след няколко дни и ме покани в Техеран. Бях с брат ми и един приятел.

Решихме, че може да ни покаже столицата, и отидохме. Тя обаче дойде с бодигарда си. Заведе ни в много скъп ресторант и накрая настоя да плати сметката. Извади съвсем нови банкноти от много скъп портфейл. Беше богата и имаше собствен бодигард.

На масата той ми каза, че съм голям късметлия, защото ще се оженя за Неда, както се казваше момичето. Така че всъщност не ми беше предложено, а ми беше казано, че ще се оженя за нея.

Какви са впечатленията ти от България?
Бил съм няколко пъти в България. Първият път бях в София преди около 5 години. Прекарахме един уикенд с приятели там. Изкарахме си чудесно. Храната беше хубава, бирата също. Имате и хубаво вино.

Бил съм в България още няколко пъти. С приятели решихме да поставим световен рекорд, като посетим възможно най-много страни в един ден. Рекордът тогава беше 17 страни. Първият път го изравнихме. България беше 17-тата страна, която посетихме.

Но тъй като не обичам да деля рекорди, реших да пробваме отново. Тогава пак посетихме България. Хареса ми храната, а и хората са много приятелски настроени и гостоприемни. Попаднахме в някакъв бар в София. Май имаше частно парти, но ние не знаехме.

Когато разбраха, че сме норвежци, те ни пуснаха норвежка музика. Платиха ни сметката. Настояха да останем цялата вечер. Беше им интересно да си говорят с нас.

За рекордите

Колко световни рекорда си поставил и за какво?
Мисля, че са четири, но не всички са официални. Само един е рекорд на Гинес. Той е за това, че посетих 5 континента за един ден заедно с един приятел от Великобритания. Беше през 2012.

Тръгнахме от Азия, минахме през Африка, после в Европа и Северна Америка и завършихме в Южна Америка. Успяхме да го направим за един ден благодарение на разликите в часовите зони. Освен това аз съм най-младият човек, посетил всяка страна в света като хоби.

Друг рекорд е посещението на 19 страни, включително България, за 24 часа. Четвъртият рекорд, който поставихме с брат ми, е като посетихме всички 19 провинции в Норвегия за 24 часа.

За уроците

Какво научи, обикаляйки света?
Научаваш много за себе си. Мирогледът ти се разширява. Смятам, че съм станал по-скромен. Мисля, че съм по-добър в изслушването на другите. Осъзнах, че има толкова много извън Запада или индустриализирания свят.

Но че и трябва да сме благодарни за късмета да живеем в страни с добре развита инфраструктура, със сравнително стабилни икономики, без да се притесняваме за изхранването или за подслона над главите си. Осъзнах, че материализмът или това да искаш да притежаваш най-добрата кола или най-хубавата чанта, за да се покажеш, няма нищо общо с щастието.

Важни са преживяванията и споделянето. А преживяване може да бъде също да споделиш храната си с някого. Или разходка на плажа или в планината. Не е задължително даже да пътуваш. Може да са малки неща.

Може да е времето със семейството ти или играта с децата. Щастието е в тези дребни неща. Видях толкова много щастливи и усмихнати хора в различни части от Африка и в Карибските страни.

Хората нямат почти нищо, но те се усмихват много повече и изглеждат много по-щастливи в сравнение с много хора, които съм виждал в Норвегия, Великобритания, САЩ и други страни. Това е наистина изумително и аз насърчавам хората да пътуват, за да отворят очите си.

Как можеш да пътуваш евтино?

Много хора обаче считат пътуването в чужбина за скъпо удоволствие. Какво би им казал?
Нещо, което правя често, за да пътувам евтино, е да ползвам нискотарифни авиокомпании. Дори и те може да се сторят скъпи за някои хора. Но ако планираш пътуването достатъчно рано, можеш да намериш изключително евтини самолетни билети. Освен това човек може да пътува на стоп или с автобус.

В Интернет можеш да намериш безплатен подслон, например чрез Couchsurfing (Каучсърфинг) или Hospitality Club, където ще попаднеш на хора, готови да ти предоставят легло или диван за една или няколко вечери. Или да ти предоставят място за палатка в градината им.

Пътуването може да ти излезе евтино и ако купуваш храна от местните супермаркети или пазари, а не се храниш в скъпите ресторанти. Това обаче не важи за Норвегия, където навсякъде е много скъпо.
Най-важното нещо е да създаваш контакти с местните хора и да се усмихваш много. Това няма да ти струва нищо, но ще ти спечели приятели, които в повечето случаи ще те поканят да споделиш с тях интересни преживявания, като някое празненство или сватба. Само така опознаваш местната култура.

А не като обикаляш по туристическите улици и зони, където всичко струва пари.

Следващата цел?

След като си посетил всички страни в света, планираш ли ново пътуване? Коя е следващата цел?
Никога няма да спра да пътувам. Да, бил съм във всички страни, но има много места, които не съм посетил. Невъзможно е да видиш всичко. Ще ми е интересно да се върна отново на някои места, защото така можеш да видиш какво се е променило.

Дали се е променила атмосферата или как хората са се променили? Дали са станали по-големи песимисти, или оптимисти? Освен това ще мога да видя стари приятели и да се запозная с нови. Да не пътувам би било обида за моя интелект.

Осъзнавам, че имам късмета да съм роден в богата страна като Норвегия и мога да си позволя да пътувам до далечни дестинации. Но дори да пътуваш из града или провинцията си и да опознаеш нови места и улички, може да се окаже също толкова удовлетворяващо.

Аз например пътувам много и из самата Норвегия.
Каква е новата ми цел? Да посетя всяка страна в света беше огромна цел. Затова реших да не си поставям повече количествени цели.

Все още пътувам много, но сега фокусът ми е повече върху тематичното пътуване. Например сега искам да прекарам една или две седмици в Монголия, яздейки коне. Или да обикалям Исландия с кола.

За пътуването като пътуване към себе си

Пътуването по света беше ли за теб и своеобразно пътуване към себе си?
Определено пътуването ми помогна да опозная по-добре себе си. Да разбера нови неща за себе си, поставяйки се в толкова различни ситуации, които никога нямаше да ми се случат, ако не бях пътувал. Като например да се озова в полицейски участък, защото нямам виза.

Или когато пътувайки на стоп, двигателят спря сред пустинята в Сомалия. Сблъсквайки се с толкова различни предизвикателства, ти наистина изучаваш себе си и потенциала си. Прекрасно е.

То е като игра. Защото си изправен пред различни задачи, които трябва да решиш. Иначе рискуваш да бъдеш убит или ограбен, или да умреш от глад. Или да изпуснеш самолета си обратно. Мисля, че това стимулира креативността, защото ти постоянно си поставен в нови ситуации.