"В България е евтино, пейзажът е удивителен, но въпреки това повечето хора изглеждат в лошо настроение. Защо не се усмихват?"

Така започва статия в германския "Ди Велт", в която авторът разказва за срещите си в България, пише Дойче Веле.

Двама германски автори отправят поглед към България по два различни начина. Едната статия е озаглавена „Защо българите не се усмихват?“. А в другата България се оказва самият край на света.

Автор на първата статия е Мартин Левицки, пътуващ журналист и инстаграмър, който по време на околосветското си пътешествие ненадейно се озовава от Тайланд в България. Във вестник „Ди Велт“ Левицки на всеки две седмици дава отчет за пътешествията си, стигайки и до България. С добро чувство към страната, но с по-скоро непохватно и леко наивно репортерство той сравнява впечатленията си от усмихнатите хора в Тайланд и намусените българи. Антропологичните му размишления по въпроса звучат любителски: В Тайланд доминирало „женското“ начало, а в България - „мъжкото“. Ето няколко цитата от дописката му:

"Истински шок"

„За мен е истински шок, когато за пръв път се сблъсквам със сериозните физиономии на българите. Тук сякаш доминира „мъжкият“ принцип. Навсякъде е така: усмивка не грейва насреща ми нито на гишето за билети в метрото, нито в хлебарницата, нито в кафенето, нито в сладоледаджийницата или на улицата. Неочаквано често хората насреща ми говорят много добър английски език - тоест, причината не е в лошата комуникация. След няколко дни вече ми се струва неестествено да бъда в добро настроение сред тези хора. Но въпреки това не се отказвам от усмивката си. Няма да си развалям настроението само защото българите са такива намусени. Но как ли се обяснява феноменът на българското неусмихване?“ - пита авторът.

Отговор получава от двама свои нови познати - българи, които прекарали дълги години по света. И които можели да се усмихват. Те му обяснили, че българите били кисели и недружелюбни заради комунистическото минало на страната. И че който демонстрира чувствата си, не само показва слабост, но и може да бъде разбран неправилно.

"Много българи смятат, че усмихващият се човек таи коварни намерения. С подозрителност се посреща всеки, който се обръща към другите с усмивка на лице. Подозрителността и без това в момента е важна тема в България", пише авторът и накратко се спира на антиправителствените протести в България, на корупцията и слабата правова държава. "Въпреки това ЕС подпомага страната с милиарди", пише още авторът и отбелязва, че редица обекти в България са построени или модернизирани с пари от ЕС.

„Под черта: на пътешественика в мое лице България прави добро впечатление, ако не броим липсващата радост от живота. Автобусният и жп транспорт функционира добре, така че из цялата страна може да се пътува удобно. Цените за подслон и храна са поне два пъти по-ниски, отколкото в Германия. А природното разнообразие в България е наистина забележително. Най-силно впечатление ми прави Рила“, пише авторът и разказва за вълнуващото си пътуване до седемте Рилски езера, с които завършва и пътеписът му: „Отгоре се открива гледка към всичките седем езера и към приказния пейзаж. Не, това не е Нова Зеландия или Исландия - това е България. Лично за мен - достатъчно основание за усмивка.“

"Когато България беше краят на света"

За България като туристическа дестинация, но преди повече от 30 години, си спомня и Матиас Беренс на страниците на „Шверинер Цайтунг“. По повод годишнината от падането на Берлинската стена авторът пише за тогавашния копнеж на младите източногерманци да пътуват по света и за опитите им да осъществят тези мечтания. „Но каквато и изобретателност да показвахме, нашите пътувания на автостоп, в спален вагон или пък със самолет винаги завършваха най-късно в България. Това беше краят на света. Да ти се доповръща“, спомня си авторът.