Разговор с един човек, за когото битките никога не са били чужди.

Многократен световен шампион по бокс, рекордьор в книгата на Гинес, милионер и доктор на спорта. Любимец на милиони, сега той можеше да живее в охолство, където си пожелае. Но го намираме в сърцето на войната. След десетките победи на ринга, днес той води най-важната битка в живота си - тази за свободата на града, който управлява. Символ на украинската съпротива. За първи път преди българска медия - Марина Цекова разговаря с кмета на Киев Виталий Кличко.

Марина Цекова: Здравейте, г-н Кличко, благодаря Ви, че намерихте време за зрителите на NOVA.

Виталий Кличко: Благодаря, радвам се да говоря с Вас.

Бихте могли да бъдете навсякъде по света в този момент. Защо избрахте да останете в Киев?

- Аз съм кмет на града. Хората ми дадоха правото да защитавам интересите им. Трябва да браня живота на жителите на моя град. Затова оставам с моите хора. Затова оставам в Украйна. Това е моят дом, моят роден град. Не бих могъл да бъда никъде другаде сега. Това е моят дом и оставам!

Как се промени Вашият град от началото на войната?

- Градът се промени драматично. В момента няма много хора тук, защото половината население е напуснало. Преди войната в Киев живееха 3,5 милиона души, сега предполагаме, че са около милион и половина. Жените и децата вече си тръгнаха. Има по-сигурни места в страната сега. Почти няма движение по улиците. Хората, които може да срещнете, са с униформи и оръжия. Всяка сграда и улица се подготвя за атака от руски войници. Готови сме да защитим нашият град и нашите семейства!

Колко далеч от Киев са руските войски сега?

- Идват от Беларус, от северна Украйна. На север са окупирали Чернобил. Те са на около 25-30 километра от града.

Как обяснявате на себе и на света, че тази „специална военна операция“, както руснаците я наричат, отне не няколко дни, колкото твърдяха, а повече от месец?

- Специална военна операция! Не вярвайте на руската пропаганда! Това е война срещу украинския народ! Те вече унищожиха толкова много градове, сринаха сгради, убиха цивилни - жени, деца. Само в нашия град са убити повече от 300 човека, 4 деца, 16 деца са в болница. Повече от 1 000 души са ранени. Повече от 90 сгради са унищожени тук. Сравниха със земята Ирпен, той просто не съществува вече. Ирпен, Буча, Гостомел, Бородянка - те са изцяло разрушени. Половината Чернигов е разрушен, Харков, Мариупол. 80% от жилищните сгради са сринати. И те наричат това „специална операция“. Това е война срещу хората на Украйна, срещу цивилни граждани. Моля Ви, не вярвайте на руската пропаганда! Те казаха, че сме нацисти, че сме радикални, че сме екстремисти, че мразим руснаците. Това е лъжа! Всичко това е лъжа! Един пример - аз съм представител на Киевската общност, но моят първи език е руски, моята майка е рускиня и в половината ми тяло тече руска кръв! Как бих могъл да мразя майка си? Всичко това е лъжа. В Украйна съжителстват 17 националности, никога не сме били враждебни един към друг. Ние сме мирна страна, мирна нация. Бяхме! Сега взехме оръжията и искаме да защитим бъдещето си, семействата си, децата си. Ние вярваме в същите ценности, в които вярват в Европейския съюз и България!

Колко далеч сте готови да стигнете в тази война?

- Първо ще кажа докъде може да стигне Русия. Искам да се върна към 1994 година. Тогава Украйна беше третата ядрена сила в света. Като знак на добра воля се отказахме от ядрените си оръжия, за да бъдем неутрална и мирна страна. Никога не сме проявявали агресия към никого. Последва анексирането на Крим. След това Донецк и Луганск. И сега - войната в Украйна. Къде ще свършат интересите на Русия? Не съм сигурен, че с Донецк и Луганск. Русия иска да окупира Киев, столицата на Украйна. Интересите ѝ могат да стигнат до Полша, а и по-далеч - до Чехия или Германия. Трябва да разберете причините за тази война - да се построи отново Съветската империя. Не искаме да живеем в авторитаризъм. Били сме в СССР и не искаме да се връщаме там! Виждаме бъдещето на нашата страна като част от европейското семейство с демократични ценности, където човешките права и свободата на словото са приоритет. Това го няма в Русия днес. Това е причината за войната. Защото ние, украинците, искаме да сме свободна и демократична страна!

Но кажете - докъде лично Вие сте готови да стигнете в защитата на своята страна, особено ако руските войски навлязат в града?

- Искам да Ви кажа - като кмет на Киев и жител на този град, руските войници за нищо на света няма да влязат тук! Готови сме да защитаваме бъдещето си и бъдещето на нашите деца с оръжие в ръка!

Казвате, че с всеки изминал ден става все по-трудно. Защо?

- Всеки изминал ден броят на убитите расте, все повече са разрушените сгради. Голямата трагедия за нашата страна е, че от 40 милиона украинци, много от тях се преместиха в страните от Евросъюза. Благодарни сме на всяка държава. Искам да им кажа на всички едно голямо благодаря! Знам, че много украинци временно живеят в България. Получаваме от вас хуманитарна помощ. Това е много важно за нас. В тази трудна ситуация виждаме кои са истинските приятели на Украйна.

Хората в Украйна защитават страната си - не само военните, но и цивилните. Вярвате ли, че са готови да умрат и да убиват в името на Украйна?

- Искам да Ви разкажа една история, която се случи преди няколко дни. Руски ракети удариха една от жилищните сгради. Сградата беше взривена и изгоря. Веднага отидох там, за да помогна на хората и да ги подкрепя. При мен дойде мъж на 60 години и ми каза: „Какво да направя, г-н кмете, вече нямам дом, няма къде да отида”. Предложих му да го евакуираме в едно много по-спокойно място в западната част на Украйна. Но бях шокиран от неговия отговор. Той каза: „Извинете ме, но целият ми живот премина в родния ми град - тук са моите роднини, приятели, близки. Не искам да напускам града. Г-н Кмете, моля Ви, моля Ви, дайте ми оръжие. Искам да защитя моя град“.

- Руснаците мислеха, че ще има паника, че хората ще се разочароват и разстроят. Но хората тук имат огромната воля да защитят града си, да защитят семействата си. Ние сме мирна нация. Вече доказахме, че сме готови да се изправим срещу една от най-силните армии в света. Знаете ли защо сме толкова силни? Руските войници се бият за пари. Ние се бием за децата си, за бъдещето си, за семействата си. Никой не иска да умира, но ако трябва да умрем, за нас това ще е привилегия. Ще е привилегия да умрем, защитавайки родния си град.