Редакцията на Dunavmost.bg представя на читателите една авторска статия на Диана Тодорова, публикувана в Dailypress.

Истината, която разкрива тази статия е брутална и потресаваща, защото разкрива картината и истинското лице на нещо много страшно - озверялото детско лице - побои, перверзии и издевателдства.

От деца върху деца, от деца върху учители.

Питате ли се защо?

"Едно известно клише казва, че училището е занимание на партньори – учители и ученици. 

Като всяко клише е почти празно от съдържание. Учителите трудно разпознават партньори в незрелите тийнейджъри.

Учениците гледат на своите преподаватели като на хора, склонни да тормозят детското свободолюбие и да подменят свежите им интереси с догматични знания.

Странно е. Винаги за новите поколения се говори с оптимизъм и надежда. Често се чуват изказвания:

“Ние не успяхме, но дано младите успеят.” Или пък: “Младите! Те са бъдещето на страната ни.”

Все още свързваме децата от началните класове с думи като невинност, чистота, добросърдечие, но нещата се променят.

Из интернет се въртят хитови клипове, записани с мобилен телефон на млади, 15–16-годишни момичета, които си скубят косите, ритат се и се влачат по земята, поощрявани от съученици.

В професионална гимназия във Велико Търново единайсетокласничка удря друга ученичка с метален бокс по главата. Битата се отървава “само” с разкъсно-контузна рана на главата.

Във Враца 15-годишен ученик нахълтва с още двама в класна стая по време на час и опира нож в гърлото на едно момче. Младежът вече три пъти е попадал в полицейски преписки, а е само на 15.

В квартал “Горубляне” над 20 ученички се сбиват помежду си, използвайки боксове, вериги, бутилки…

В Русе единайсетокласник чупи носа на свой съученик.

В Пазарджик три 15-годишни момичета се гаврят със съученичка – бият я, карат я да се съблича и заснемат всичко с мобилен телефон.

Пак в Пазарджик преди години две тийнейджърки удушават най-добрата си приятелка. И за край на хрониката на малолетните престъпления е хитът в Бургас – заливане с фекалии. За 50 лева млади момчета заливат жертвата с вонящи екскременти.

Четейки това, не можем да не се запитаме какво става с днешната младеж. Нямат ли с какво да се занимават, че вършат идиотщини? Нямат ли уроци, за които да мислят? Нямат ли бъдеще, за което да мечтаят? Защо са готови с лека ръка да захвърлят всичко?

Нима мислят, че ще успеят в живота с побои, скубане, ритане, заливане с мръсотии, цинизми, убийства? Не знаят ли, че насилието ражда насилие?

Кой е виновен за всичко това? Защо насилието и агресията сред младите нарасна толкова много?

Дали новото поколение, на което възлагаме надеждите си да оправи България, няма да е поколението, което ще я унищожи?

Проблемът с училищните хулигани е стар и известен още от времето на първите гимназии.

Тогава е било лесно: „Учи се за шестици, научи се да се защитаваш и от никого няма да те е страх”. Но в съвременното училище нещата са по-сложни. Обикновените хулигани „мутираха” в училищни терористи, с които не всеки учител може да се справи.

В час в 8-ми клас, докато учителят пише на дъската, хулиганстващ ученик взема бутилка от кока-кола, наполовина пълна с вода, цели учителя в главата, хвърля и удря право в целта!

Разбира се, не си признава кой е злосторникът, но след намеса на педагогическия съветник и на зам.-директори хулиганът е открит. Оттук почва истински интересното: как бюрократичната образователна система ще реагира на случая?

Учителят, който е ударен по главата, е различен от повечето учители. Той има един дефект: не е способен на сурово авторитарно отношение към учениците. Той е един изключително интелигентен, благороден и добродушен човек.

Той е прекрасна личност, поставена в свинска среда, в среда на пълна свинщина.

 „Гошо, убий я!”, „Дай телефона, ма!”, „Майка ти да е…а!”, „Снимай, бе тъпанар!”… са озверелите викове на учениците от два видеоклипа, снимани с мобилни телефони в час и качени по-късно в интернет.

Едното действие се развива в Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника в Пловдив, а другото – в Професионалната гимназия по подемна, строителна и транспортна техника в София.

Това са единствените разлики между събитията. И в двата случая видеото показва малки класове само от момчета. Част от тях крещят, вият и се хилят нечленоразделно, докато един-двама малтретират учителката.

С думи. Заплахи. Обиди. Псувни. Със замахвания. С притискане в ъгъла. Блъскане. С обръщане на чинове. На бюрото й. С хвърляне на тетрадки по нея.

Тези инциденти на насилие в училище не са изолирани, първите или единствените.

Те са част от вълната новини като „Тринайсетгодишна наби учителката си в час по физическо”, „Ще бутат с анкета директорка биячка” и „Седмокласник наръга съученик с джобно ножче”…

А помните ли далечната 2004 г., когато две непълнолетни момичета убиха своя съученичка и захвърлиха тялото й в асансьорна шахта в Пловдив, а в Перник седемнайсетгодишен заколи съученик и го разфасова?

Новините на свой ред отразяват само част от насилието в училище, и то, когато се стигне до фатални крайности. Защото от години психолози предупреждават, че агресията в клас е проблем, но не се взимат никакви мерки за овладяването й.

Нито има адекватни санкции срещу насилниците, било то учители или ученици, нито има реална защита на жертвите. За механизми на превенция на подобни случаи в българското училище въобще и не става дума.

В Пловдив трийсетгодишната учителка Мария Чулова започва да влиза в час, придружена от майка си – от страх.

По данни на регионалния инспекторат по образование в града двете момчета – герои от телефонния клип, са изключени, а директорът е сменен поради навършване на пенсионна възраст. В София обаче месец след заснемането на видеото предприети мерки няма.

Единствените варианти за наказания на учениците според Закона за народната просвета са предупреждение за изключване, преместване в друго училище, тоест изключване и преминаване на индивидуален план на обучение.

В същото време, всички ние пасивно гледаме как навсякъде се продават цигари и алкохол на непълнолетни и подминаваме с безразличие беззаконието по улиците, не може да очакваме в училище да се случва нещо различно.

Последните години агресията в образователните институции е постоянно присъствие. Още в средата на 90-те „Гумени глави” пеят:

„Купих си днеска новата бата и исках да я изпробвам на някой в главата.В училището гадно на чина си седях и новата бухалка под чина си държах. Започна тогава кошмарният час, за решителен бой вече бях готов аз. А новата даскалка се направи на тарикатка, разбих главата тогава на тази скапана патка.”

Но едва сега благодарение на достъпните технологии директорите не могат да прикрият това, което се случва в поверените им институции, и подобни случаи са видими за всички.

Експертите са категорични и единодушни, че коренът на несправянето с агресията е в прекъснатата връзка родители – учители – ученици.

Разпространената представа, че учителят преподава, а не възпитава, липсата на комуникация между дома и училището на едно дете го кара да се усеща не достатъчно обгрижено и съответно безнаказано.

Затова и хората в образователната система възлагат големи надежди нещо в закона да започне да стимулира тези връзки, да модернизира правата и задълженията на всички по веригата.

Защото воля за промяна отвътре явно няма. Оттам излизат само видеоклипове на насилие по време на час."