Безпощадната реалност напоследък отчита лавинообразно нарастване на брутална агресия и недопустими действия от страна на българските ученици.

За съжаление, често те са подкрепяни от своите родители или поощрени от тяхното безразличие и пред очите на претръпналото от такива примери общество. Особено драстични са случаите, когато безконтролно тази агресия е насочена срещу учители, директори и примерите на яростна съпротива срещу опитите да се вземат решения на педагогическите съвети за санкциониране на такива прояви. За съжаление, днес ситуацията в българските училища все повече прилича на диктатура, която агресивните ученици налагат над възпитаните, толерантните и културните си връстници. Понякога съзнателно, а понякога и неволно, родителите, вместо да помогнат на своите деца и да им окажат нужната подкрепа за коригиране на поведението им, се превръщат в подбудители и съучастници на непристойни и бруталните им постъпки.

Нараства и броят на постъпващите сигнали в Синдикат „Образование“ от родители на ученици, пострадали от агресията на свои съученици и връстници. Образователната система е на колене и всички позитивни опити за нови политики, трасирани от МОН, са обречени на провал, ако не се открият ефективните мерки на въздействие срещу диктатурата на бруталността.

Безапелационно възмутителен е случаят, посочен в един конкретен сигнал от родител, в който се описва „грозна“ сцена в клас  - ученик в начален етап удря с юмруци в корема класния си ръководител, както и двамата зам.- директори. Майката на побойника заплашва училищните власти, като се позовава на регламентираното в новия училищен закон право на ученика в начален етап да не бъде наказан с преместване. Думите на майката, подала сигнала: „...ако в ръцете на това дете имаше оръжие, то е било способно на убийство...“ не се нуждаят от коментар. По-нататък в сигнала майката продължава: „...Бяха проведени неколкократни срещи с директора и заместниците, с класния ръководител и с родители, и майката на детето, но последната отказва да партнира! Защо? Защото си знае правата, защото знае, че законовата уредба не позволява изключване на дете в начален етап, защото знае, че Асоциацията на родителите ще я подкрепи и ние ще излезем нетолерантните родители, които не са подали ръка на „дете в нужда“. Докога системата ще защитава насилниците? Докога системата ще иска от нас да си затваряме очите и бъдем толерантни с агресията? Докога няма да сме способни да защитим авторитета на учителите си и живота на децата си?...“ завършва с тъга майката на дете, което спазва училищните правила!

Съществуват цяла поредица от подобни конкретни случаи – учител е съден от родител на ученик в Ботевград, а в Бургас ученици съдят директор затова, че са наказани за фалшиви медицински бележки и т.н. и т.н.

Синдикат „Образование“ е сериозно обезпокоен от опасната тенденция, която ще обезсмисли всички нови политики, които МОН се опитва да промотира и формира.

Липсата на работещи инструменти за справяне с бруталността, липсата на индикатор за позитивна и негативна дисциплина в училище е характерен белег на анархични образователни системи, които съществуват в Африка, а ние сме европейци, все пак!

Синдикат „Образование“ призовава да спре намесата на МОН и Регионалните управления по образование в защита на родители на наказани ученици и на ученици, нарушили училищните правила. Ние настояваме за въвеждане на оценка за дисциплина, защото тя ще извади на светло този крещящ за решаване проблем и вярваме, че във времето и предприетите адекватни мерки тя ще спомогне да ни дистанцира от завихрилата се анархия и агресия в образователните институции!

Синдикат „Образование“ адмирира предложението на група родители за създаване на наредба за защита от агресията в училище. Този документ би спомогнал да бъдат ефективно защитени от физическо и вербално насилие толерантните ученици, авторитета на учителите и достойнството на всички служители.

д-р Юлиян Петров

председател на СО „Подкрепа“