Голямата болест на България е Синдромът на придобитата институционална некомпетентност
- Редактор: Звездомира Николова
- Коментари: 0
Не мога да разбера или по-скоро акълът ми не го побира - защо властта взе през последните две седмици такива неадекватни решения, с които подпали много по-бурно числата във вирусната статистика?
То само се нарича статистика, но всъщност са житейски съдби и участи, човешко здраве и живот…
Точно така направи властта и при предната вълна. Гасеше огъня чрез наливане на бензин в него. Сякаш ужасно искаше да види колко хора могат да се заразят и починат от този ковид, жив да не е!
Сега властта снема от себе си отговорността и я прехвърля на РЗИ-та по места. Понеже ситуацията била различна по тези места. Ами хората нали не са закрепостени, нали се движат, пътуват...
Може ли в даден блок, пълен с хлебарки, понеже в ап. 9 и 23 все още не гъмжи от хлебарки, ти да кажеш – да се борят с хлебарки апартаментите 11, 17 и 28, в които вече гъмжи… А че хлебарките ще "мигрират" и ще плъзнат в съседните апартаменти, това на кого му пука... Изразявам се метафорично.
Тогава тя защо е власт – да хвърля само по 50 лева през прозорчето на джипката ли? От нашите пари и да иска да ѝ целуваме ръцете, че го прави...
Ами да оставят на местните училищни власти да определят сами какво да се учи, защото там децата са по-зле подготвени и нямат нужда, да кажем, от английски и математика, та да я карат само на физическо и трудово?
Има ли единни норми и стандарти? Има ли единна политика за контрол на пандемията или българският модел е:
Да се спасяват всички поединично, а властта ако се намесва, то е само за да им попречи в това поединично усилие.
Е, то и без това е ясно, че властта желае минимална активност на изборите, тя си има твърд електорат и си го е ваксинирала както трябва.
Това вече сме го коментирали.
Голямата болест на България е не ковид, а СПИН – Синдромът на Придобитата Институционална Некомпетентност.
Не искам да съм краен и затова говоря умерено за некомпетентност, а иначе бих казал некадърност.
Ние като държава, общество, народ и население страдаме от дефицит на адекватни управленски решения.
Импровизацията на властта е издигната като модел за управление. Първосигналността е станала метод на действие.
Кракът, с който става сутрин премиерът е основният движещ мотиватор на това какво ще се реши и как ще се въведе в инструкция за действие от покорните и безгласи изпълнители.
Гадното е, че това се възпроизвежда надолу. Както казват руснаците, лошият пример е заразителен.
Пълно е надолу с ББ-чета, които точно така парадират с властта си, смятат се за хванали Господ за шлифера, разпореждат се с публични ресурси и ако свършат нещо полезно, искат да сме им до гроб благодарни.
Самият факт, че можеш да взимаш решение, да демонстрираш власт е днес главното, а какво ще бъде решението, как ще се проектира надолу по вертикала твоята власт – това е втори въпрос. Даже не втори, а последен въпрос.
Имам си власт, правя си с нея каквото искам.
Приятел ми казва за една администрация, че там ръководителят разпоредил на хората да не се дава статистика за заразилите се. Сякаш хората не виждат, че още някой от колегите го е хванала липсата.
Впрочем, хората виждат. Но мълчат, превърнали се се в трайкокитанчевци.
Според мен основна причина за дерибействането и аматьорството на властта, за вихренето на нейната неспособност да управлява процесите е мълчанието на огромното мнозинство от българите.
Хората мълчат. Траят си.
Имаше време, когато ги питах онези край мен – защо мълчите, защо се страхувате, защо позволявате да ви мачкат? Защо разрешавате да ви превръщат в страхливи бурмички и винтчета? Защо не искате да сте свободни? Нима могат всички ви да уволнят? Ако сте много и единни, имате шанс да промените нещата. Ако всеки се спасява поединично, всички ще бъдете наврени в миша дупка, ще ви стъпят на шиите.
Постепенно престанах да го правя. Кой съм аз, че да уча тези край мен как трябва да постъпват? Те са големи хора, сами да си решават. Насила нищо не можеш да дадеш на човек, още повече - гордост, достойнство, чест, смелост... Камо ли пък свобода.
Много добре знам от историческите книги, че най-големият враг на обществото е неговото мълчание. Да се правиш, че не си оттук и си за малко. Да се правиш, че не виждаш какво се случва. Да се правиш, че това теб не те засяга. Да се правиш на апатичен и безразличен.
Къде-къде по-големи гадости е извършвало масовото мълчание от това, което се случва днес…
Нашето общество дълго време се е правило, да речем, че не забелязва как тормозят и как издевателстват над евреите с антиеврейските закони и действия у нас… Ако не са били неколцина храбри личности и преди всичко Българската православна църква, нямало е да си спасим евреите от старите предели, както не сме спасили евреите от новите предели. Докато сме си мълчали, 11343 души са отишли с прекия ангажимент на българската държава в ада на Треблинка, по-скоро на ИзТреблинка…
За мълчанието на овците имаме и много други примери в нашата история. Слабо оправдание е, че мълчание на овците и то още по-оглушително е имало и в други държави, далеч по-„бели“ от нашата, както е прието да се казва…
Нашето общество си пада по мълчанието. То е днес едно от най-мълчаливите общества. Не знам дали е все още само мълчаливо или е вече нямо. Затова и гък не казва то, когато шепа самовлюбени дилетанти провеждат експеримент над него, докато гасят огъня на пандемията, както казах, като наливат бензин в пламъците и прехвърлят отговорността на местните си, локални протежета, които те самите са си назначили по критерия да не вземат решения, а да изпълняват спуснати отгоре решения сляпо и послушно…
Няма как да ни е безразлично как ни управляват и да се надяваме, че ще ни управляват добре.
Ще ни управляват така, както заслужаваме.
P.S. Щях да приключа дотук, но ми показаха заповед в едно висше учебно заведение.
Предполага се, че хората в това висше учебно заведение са интелигентни хора - асистенти, доценти, професори, които са се научили на много неща в условията на едногодишна ковид обсада. И след една година ковид, заповедта препоръчва на тези интелигентни хора ... да не си пипат без повод очите, устата и носа, да си мият често ръцете с вода и сапун и да избягват обществения транспорт… В същото време, макар и студентите им да са си вкъщи, тези преподаватели трябва да ходят на работа! Вероятно пеша или с такси, защото трябва да избягват обществения транспорт.
Ако има истинска и искрена загриженост към тези интелигентни хора, сега, когато тръгва най-страшната трета вълна на вируса, просто не ги хвърляй в окото на пандемичния вулкан в София, където по 1000 „парчета“ всеки Божи ден пламват с вируса, вместо да се тревожиш, че могат случайно да ядат донесените от вкъщи сандвичи с немити ръце…
Николай Слатински
Русе изпада от трето на осмо място в класацията по...
Людмила Елкова: И чужди, и български фирми се изнасят от...
Предизвикателства забавят реставрацията на Доходното здание
Пребитият служител в столичен мол е във ВМА с мозъчно...
Адвокатската колегия в Русе отбеляза своя професионален...