Чиновниците, които бездействат и не изпълняват задълженията си в срок, ще понасят отговорност.

Това следва от приетите на второ четене от правната комисия в парламента изменения в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), съобщи lex.bg.

Въпреки че и в момента АПК предвижда глоба от 50 лв. до 1000 лв. за длъжностно лице, което наруши или не изпълни в срок служебните си задължения, свързани с издаването на административен акт или документ, досега няма наложена нито една глоба, посочи председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков. Причината била, че нямало установен ред кой следва да установи нарушението и кой да издаде наказателното постановление.

Правната комисия прие актовете за нарушенията да се съставят от съответния инспекторат, а там, където няма инспекторат, от съответния орган. Нарушенията на министри, областни управители, шефове на държавни агенции ще се установяват от Главния инспекторат, а наказателните постановления ще се издават лично от министър-председателя или овластено от него длъжностно лице.

За мълчаливите откази беше предвидено специално задължение на съда - когато установи, че е налице мълчалив отказ, да изпраща копие от акта си на длъжностното лице, което има правомощието да установява административно нарушение в конкретния случай.За първи път администрацията ще носи отговорност за нарушение на правото на Европейския съюз. Депутатите единодушно подкрепиха предложението на шефа на ВАС делата да се водят пред административните съдилища по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Въпросът за това кой и по какъв ред трябва да се произнася по исковете за обезщетение за вреди, причинени от правото на ЕС, е предмет на съвместното тълкувателно дело на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. То обаче е спряно, докато Съдът на ЕС се произнесе по преюдициално запитване на Административен съд-Варна, по което част от въпросите са свързани с реда за разглеждане на тези искове.

По него все още няма решение, но излезе заключение на генералния адвокат, че несигурността за процесуалния ред, който следва да се приложи за предявяване на искове за нарушение на правото на ЕС, е нарушение на принципа на ефективност, предава в."Сега". Предстои двете върховни съдилища да се произнесат кой е компетентният съд и дали по ЗЗД или по ЗОДОВ ще се гледат делата за вреди от нарушение на правото на ЕС в останалите случаи, когато не става дума за актове, действия или бездействия на административни органи.