Промени в закона слагат край на дрямката по бюрата.

Чиновниците, които дремят по бюрата и взимат заплати, вече няма да остават безнаказани, както досега. Това ще стане, ако влязат в сила приетите от парламентарната правна комисия промени в Административно-процесуалния кодекс (АПК), пише вестник Труд.

Съгласно новата редакция на чл. 302, служител, който не изпълнява в срок задълженията си, не издава навреме административни актове и документи, и така осуетява произнасянето по искане на граждани, ще се наказва с глоба от 50 до 1000 лева (ал.1). Ако е сторил това в противоречие с нареждането на началника си, глобата за него ще бъде от 100 до 1000 лв. (ал. 3). Санкцията нараства до 1500 лв., при положение, че длъжностното лице не реагира своевременно на жалба, не я препрати на шефа си или на съда и не вземе мерки за проверка на сигнал за нередност (чл. 303).

И в момента има текст в АПК, според който се глобява заради мързела и небрежността, обаче на практика такава глоба не е наложена на нито един от многобройните обитатели на канцеларии у нас. Председателят на комисията Данаил Кирилов посочи причината за това:„ Досега беше уреден редът за налагане на административно-наказателната отговорност и не беше ясно нито кой следва да установи нарушението, нито кой да издаде наказателното постановление“.

Докато разпоредбите за разплата с ленивата администрация остават мъртви на практика, тя спокойно безобразничи и с това масово се нарушават правата на гражданите, коментираха депутати.

Именно затова те записаха за първи път в АПК кой точно ще установява бездействието на чиновниците и кой ще ги наказва за него. Нарушенията ще се хващат от инспекторатите на държавните органи и ведомства, а наказанието ще се определя от шефовете и заместниците им. Издънките на висшите представители на изпълнителната власт – министри, областни управители и шефове на държавни агенции ще се разкриват и документират от Главния инспекторат. А наказателните заповеди ще издава лично министър-председателят, освен ако не упълномощи друг правителствен деятел за това.

„Мълчаливият отказ“ на администраторите да работят беше определен от законодателите като най-тежка форма на бездействие. Това стана по идея на учени от БАН и във връзка с него беше предвидено специално задължение на съда. Всеки път, когато се убедят, че е налице мълчалив отказ за обслужване на населението, съдиите ще издават акт срещу виновника и ще изпращат копие от него на ръководството му.

По предложение на председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков за първи път в АПК е уреден и специфичен ред, по който администрацията ще носи отговорност за нарушение на европейското право.

Статистика

Официално са 136 465 души

По последните официални данни държавната и общинската администрация у нас възлиза на 136 465 души. Видимо тя расте, но властите отричат. В централната администрация работят 95 623 служители, от тях над 51 000 са заети в министерствата и администрацията на Министерския съвет, 2631 в държавни агенции, 499 в държавни комисии и 16 000 в изпълнителни агенции. Още 24 046 работят в административни структури, които имат връзка с работата на правителството.

Териториалната администрация наброява 40 842 служители. От тях 33 117 са на работа в общините, а 1109 в областните администрации. Още 6616 чиновници работят в специализирани териториални администрации.

Чиновниците в МВР и МО са в отделна статистика. Във вътрешното министерство те са 11 500. Във военното централната администрация се състои от 800 души, но отделно от това в поделенията има около 10 000 цивилни лица.

Армия от чиновници, последни по професионализъм сме в ЕС

Администрацията е 60 процента от всички държавни служители

Сравнителен преглед на характеристиките на публичната администрация в 28-те страни членки на ЕС, публикуван от Европейската комисия през ноември 2017 г., показва, че България се нарежда на едно от “челните места” по най-висок дял чиновници в публичната администрация от общо всички държавни служители – 60 %. (виж таблицата). Единствената друга държава с подобен рекорд е Латвия, където те са над 72 на сто. Същевременно 137-те хиляди чиновници, по данни на ЕК, в българската публична администрация представляват едва 4,2 % от общата работна сила в страната – най-нисък показател за ЕС при население тогава над 7,1 млн. души. За сравнение, в държави като Литва (2,8 млн. души население), Латвия (1,9 млн. души) или Финландия (5,4 млн. души) държавните чиновници представляват над 20 на сто от работната сила в съответните държави. Сред множеството показатели, засегнати в доклада на Европейската комисия, прави впечатление, че България е все още на последните места в ЕС по прозрачност и чувство за отговорност у държавните чиновници. Също така страната ни, заедно с Унгария и Словакия, са единствените в съюза, които за периода 2012-2015 г. отчитат спад в критериите за професионализъм спрямо политизиране на служителите в публичната администрация.

Акад. Петър Иванов: На държавна ясла са 440 000 души

Според сайта на Министерския съвет в държавната администрация работят 132 648 души. Демографският институт към БАНИ, който ръководя, има други данни – на държавна издръжка у нас работят 440 000 души. И нашите изчисления са базирани на данни от същия този сайт на МС. В него е оповестено, че има 511 административни структури – като се започне от 18-те министерства. Сред тези 511 има много странни структури. За една година държавните агенции от 7 стават 8. Административните структури, създадени с нормативен акт, от 53 стават 57 – увеличават се с 13% за една година. В тези официални 132 000 души не се отчитат всички местни администрации – има 3163 кметства, 265 общини и т.н. Това са огромни човешки ресурси.

Пак този доклад показва как се „спестява“ администрацията. Как ви се струва написаното в него, че са използвани 20 милиона лева за телефонни разговори? А броят на активните телефонни номера на администрацията в изпълнителната власт е 457 967! В сравнение с 2015 г. са се увеличили със 100 000! Това го пише черно на бяло. Странно е да имаме 132 000 служители с по около 4 телефонни номера на човек. В България трудоспоспособното население според преброяването през 2011 г. е 4,2 милиона души, от които работят 3,5 милиона (около 600 000 цигани не работят). От тях 440 000 са на държавна работа, което прави 13%. Излиза че всеки седми човек у нас работи на държавна работа и се храни от бюджета. Какво става в София? Ако приемем, че столицата има 1,4 милиона жители, от тях работоспособни са 840 000. От тях пък работят около 700 000, като 320 000 са на бюджетна издръжка. За провинцията остават 120 000, които са на държавна ясла. Логиката сочи, че почти всеки втори софиянец работи на държавна работа и гласува за тези, които са го назначили.

На правителствения сайт има списък на консултативните съвети към МС. Обявени са 71 национални съвети – от странни по-странни. Например: Съвет за лечебните растения, за пространствените данни, за равнопоставеност на мъжа и жената, съвет за партньорство за здраве, съвет за развитие, съвет за интелигентен растеж – и всички те са с персонал.