Сега ще обясня внятно, така че чуденето да спре, пише политологът Евгений Дайнов

В държавния сектор в България има заплати на чиновници, които стигат до десетки хиляди лева на месец - с около 20% по-високи от възнагражденията на онези, които създават тази стойност в частния сектор. Защо е така, коментира политологът Евгений Дайнов за Дойче Веле.

Току подочувам как ту финансовият министър, ту премиерът Денков се чудят как се е стигнало до държавни заплати от десетки хиляди лева (на месец, не на година) и как така заплатите в средите на чиновниците са с 20 на сто по-големи, отколкото сред реално работещите в частния сектор. Сега ще обясня внятно, така че чуденето да спре.

Два модела

В човешката история за последното хилядолетие има, общо взето, две основни схващания за това, как човек да забогатее. Първото, характерно за варварството и феодализма, е, че баницата, както и да бъде разпределяна, е един и същи размер. Следователно, за да имаш повече ти, трябва да вземеш от някого. От кого? От оня, който е по-слаб - т.е. върху когото можеш да приложиш силата на господстващо положение. В тази система се стремиш да станеш някакъв началник, та да можеш да стрижеш рента от плебса.

Според второто схващане, характерно за капитализма, баницата може постоянно да се увеличава и да има все повече за все повече хора. Обяснението е в това, че източникът на стойност не е грабежът, а човешкият труд. В тази система твоето замогване зависи от таланта и усилията, които си вложил в работенето – от стойността, която си добавил към изходния материал. Това е и причината „айтитата“, да речем, да получават – съвършено заслужено – по-големи заплати дори от майстор-копачи първи разряд. Бил съм такъв копач, получавах цяла торба с пари, но айтитата ме слагат в малкия си джоб и правилно. Копането добавя към изходния материал по-малко стойност, отколкото програмирането.

"За да имам аз, трябва да взема от теб"

Според премиера, в случая с чудовищните „възнаграждения“ в държавния сектор не се виждало да има никаква система. Самият този факт иде да ни подскаже, че логиката е феодална. Просто всеки използва онзи обем господстващо положение, с което се е сдобил, за да отчупи повече баница за себе си, вземайки от някой друг. А онзи някой друг, бидейки по-слаб, си наляга парцалите и отмъщава на принципа „ти се правиш, че ми плащаш, аз се правя, че ти работя“.

От феодализма на Отоманската система България почти веднага прескача към феодализма на социалистическата система. Затова поколения наред хората у нас подозират, че верен е първият модел на забогатяване: за да имам аз, трябва със сила да взема от теб. Тази нагласа обяснява – горе-долу – всичко за нашенските извращения.

Чиновникът има онази заплата, която успее да отскубне. Ако не е заплата, ще е подкуп – което пък обяснява всеобщата корупция. Важното е властта да бъде превръщана в плячкосани средства. Ограбваните свикват да се подчиняват на грабителите, тъй като при нашия феодализъм право има само силата. Затова нямаме върховенство на правото или налагане на справедливост. А имаме правото на силата: мутрите упражняват реалната власт върху гражданството, мъже насилват и убиват жени, ако си учтив и възпитан, те обявяват за джендър и т.н.

Там конкуренция няма

Системата е построена около идеята, че всеки гледа да се докопа до господстващо положение, за да злоупотреби с него, като открадне нещо от общото. Тъй като в държавния апарат това става най-лесно, мераклиите за господари се съсредоточават там. А там е по-лесно, тъй като в пазарните условия клиентът може просто да отиде другаде, ако не харесва твоята услуга. В държавния апарат обаче конкуренция няма. Кметът е един, главният архитект – също, както и шефът на РПУ, прокурорът, данъчният и пр.

Обществото е подгизнало от феодално мислене и докато това е така, цивилизацията ще продължава да ни връхлита само тогава, когато тръгнем да пътуваме в западна посока и стигнем до Загреб. Промяната на мисленето става по два взаимносвързани начина: действие в областта на институциите и действие в областта на културата.

При културата е сложно, защото в крайна сметка се опира до просветата, а там са се окопали едни съвършено диви орди, които отказват да допуснат просвета в мрака на онова невежество, което поражда култа към силата и злоупотребата с господстващо положение. При институциите е по-просто. Например: въвеждаш в държавното заплащане система, която да няма нищо общо с феодалните присвоявания, а да е подчинена на отдавна известни по света механизми за измерване на чиновническа ефективност.

Това ще намали и корупцията, и насилието

При такава промяна на условията, търсачите на силово забогатяване ще се оттеглят от бордове и директорски кабинети към организираната престъпност, където ще могат да бъдат изловени от едни реформирани правоналагащи органи. Из обществото, междувременно, налагаш върховенството на закона, тъй като това обезсилва силата на силните и дава сила на слабите, което на свой ред намалява присвояванията, корупцията и насилието.

И през цялото това време търсиш подкрепата на обществото. Напоследък то демонстрира, че му е писнало да живее в грозния феодализъм на предишните поколения; и настоява за допускане на цивилизацията дори тук, по нашите диви земи.

И – не, няма как в една цивилизована държава чиновникът - особено когато пилее стойност, да получава повече от онзи, който създава тази стойност в частния сектор.