„На изборите ще участваме Сульо, Пульо, Атанас и аз.” Тези подигравателни думи на позабравения политик от 90-те години Жорж Ганчев отдавна вече не са повод за присмех. Партиите редовно пълнят своите кандидатски листи с хора, които с биографиите си (или липсата на такива) направо карат човек да настръхне. Явно политическите сили у нас още са на етапа на развитие, на който смятат, че могат да продадат на избирателите дори и магаре, ако му е залепен партиен стикер.

Хайде, на нашите парламентарни избори сме се нагледали и свикнали на какво ли не. Вече никой не се учудва на лошия „материал” в Народното събрание. Сега обаче идва вотът за Европейски парламент. Би трябвало претендентите за Страсбург да се подбират на принципа „най-добрите от най-добрите”. Все пак тези хора ще бъдат лицето на България в единствения демократично избран орган на Европейския съюз. Вместо това обаче избирателите трябва насила да преглътнат поредната порция от същото, което политиците им сервират на всеки вот у нас.

Особено дразнещи са старите „муцуни”, наводнили кандидатските листи. И не става въпрос само за бившия председател на Народното събрание Александър Йорданов, когото СДС нагласи в редиците на ГЕРБ. Изненадващо голям брой партийни лидери заеха челните места - като водачите на ДПС Мустафа Карадайъ, на „Воля” Веселин Марешки и на НФСБ Валери Симеонов. Изглежда разчитат, че личната им популярност ще привлече гласове и ако успеят да спечелят мандат, най-вероятно ще го отстъпят на следващия в листата. Искат да дадат тласък на партиите си, това е ясно. Ако толкова милееха за България обаче, в която всичките се кълнат, можеха поне за тези избори да стоят настрана. Последното, от което имаме нужда, е вотът за Европарламента да мине под сянката на хора, които свързваме с продължаващия упадък на родната политика, пише Людмил Илиев във Вестник СЕГА.

Партиите обаче се ръководят от свои съображения, когато подбират кандидатите, и няма никакво значение дали избраниците са подходящи за Европарламента, а понякога дори дали се харесват на избирателите. В това отношение особено многозначително е присъствието на депутата от ДПС Делян Пеевски в листата на движението. Бизнесменът вече е участвал на евроизбори веднъж - през 2014 г. Както тогава, така и сега заема избираемото второ място. Навремето спечели мандат, който отстъпи на следващия кандидат в листата. Вероятно и сега ще успее.

Остава загадка защо „успелият млад мъж” (както той сам се титулува) постоянства в участието си на евровота. Какъвто и да е отговорът обаче, включването му в листата на ДПС, при това като подгласник на партийния лидер, е пореден звучен шамар в лицето на избирателите на движението. Говорим за човек, който въобще не се появява на работа в Народното събрание. Медиите, които притежава, са глашатай и защитник на всяка власт, независимо колко провалена и вредна е за България. Ахмед Доган обаче демонстративно показва, че ако иска, може да го изпрати и в Европарламента. Добре, че ДПС се провали в опита си да ликвидира преференцията. Така на избирателите на партията остана оръжие, с което да се съпротивляват на подобни, предварително отрепетирани политически триумфи. Ако желаят да го използват, разбира се.

Преференцията може да спаси от разочарование и феновете на българската „консервативна вълна”, която се оказа удивително плитка, съдейки по листите на родните националисти. Особено показателен е случаят на ВМРО - единствената партия от „Обединени патриоти”, която има шанс да вземе мандат. Начело на листата е евродепутатът Ангел Джамбазки, който много усърдно замазва факта, че дължи първия си мандат на Николай Бареков. През 2014 г. „воеводите” влязоха в коалиция с бившия журналист, без много да му мислят, след което бързо го зарязаха в името на „патриотичното обединение” с Валери Симеонов и Волен Сидеров. Джамбазки обаче остана в Страсбург. Сега от ВМРО примамват избирателите с обещания за война с „джендър идеологията” и затова издигнаха за Европарламента разни активни борци с „третия пол” като режисьора Андрей Слабаков и писателя Александър Урумов. И какво излиза? Вместо да работят за изравняване на благосъстоянието на българина с това на средния европеец, националпопулистите ще гонят призрака на джендър заплахата из коридорите на Европарламента.

Пътят към Страсбург се задръсти и от хора, които гледат на изборите като на трамплин, чрез който да се оттласнат от дъното, което са ударили. Евгения Банева, попаднала в ареста със съпруга си Николай Банев, изникна като лидер на листата на „Българско национално обединение” - странна формация, започнала като коалиция през 2017 г., в която се насъбраха причудливи организации като Асоциация на българските пенсионери, „Български наказателен отряд”, Асоциация на агроекологичните производители и др. Проваленият политик Александър Томов - бивш социалист, шеф на „Кремиковци” и на футболния клуб ЦСКА, сформира коалицията „Движение Заедно”, в която са намести и Мария Пиргова - бивш зам.-председател на ЛИДЕР, по-известна като партията на бизнесмена Христо Ковачки.

Съвсем жалко изглежда положението при Николай Бареков. Много му се иска да продължи със сладкия живот в Европарламента, но не можа дори да събере сносна листа и регистрира единствено себе си и своя съводещ по тв „Евроком” Димитър Байрактаров. Като „кандидат на всички българи” гордо обяви, че ще участва на изборите Николай Ненчев - бившият военен министър в кабинета „Борисов 2”, който в момента е подсъдим заради ремонта на изтребителите МиГ-29.

Така изглеждат много от кандидатите - подсъдими, тв клоуни, втръснали на всички партийни водачи и провалени политици, търсещи ново начало в най-високата демократична институция на ЕС. Затова ровете в интернет, четете биографии, издирвайте малкото свестни хора, промъкнали се в партийните листи. И гласувайте преференциално. Друг изход няма.