Рецидивист и дългогодишен протестър, почувствали се онеправдани, съдят главния прокурор

Недосегаемият главен прокурор, за когото се твърди, че не може да бъде контролиран от никого в момента, е подсъдим по две дела, показва справка в системата на Софийския градски съд, предава вестник 24 часа.

Срещу действащия обвинител №1 Иван Гешев в момента се водят две дела от частен характер. Едното е на Емил Милев – Крокодила. Той се почувствал засегнат от думите на Гешев в интервю отпреди 2 години, в което го визирал с думите: “едно лице, което вие, медиите, наричате Крокодила". Второто дело е на познат с участията си в партийни протести през последните близо 10 години – ромския активист от Самоков Христо Николов. Подобно на Крокодила той също бил засегнат от реплика на Гешев, който в интервю казал “и циганите правят така…”. Всъщност и двете дела са въззивни, т.е. Милев и Николов са останали недоволни, че на по-долната инстанция претенциите им са отхвърлени.

Същински правен абсурд от години е и фактът, че Емил Милев съди около дузина магистрати – прокурори и съдии, както и множество журналисти. И всичко това се случва, докато Крокодила е в затвора, а той самият е подсъдим за дръзки въоръжени грабежи. През 2020 г. Крокодила чу две присъди за престъпления, които е извършвал. През пролетта Върховният съд го осъди окончателно на 17,5 г. затвор за грабеж на банков клон в столичния квартал “Люлин”, извършен през 2010 г. В края на годината пък бе признат за виновен за друг въоръжен грабеж, извършен в магазин през 2018 г. Присъдата на Специализирания наказателен съд е 16 години “лишаване от свобода”.

Тези тежки наказания обаче не пречат Крокодила през ден да излиза от затвора и съпровождан от кордон служители на съдебната охрана, да прекарва с часове из залите на Софийския районен съд или в Съдебната палата, където са насрочени поредните заседания по делата му срещу магистрати и медии.

Изглежда, има нещо сбъркано в нормативната уредба, защото се оказва, че докато Народното събрание приема ударно поправки в НПК, с които ще се позволи на специален прокурор да разследва обвинител №1 и неговите заместници, рецидивист с влезли в сила тежки присъди има правото да ги съди до безкрай. Освен че в нито една държава от Европейския съюз няма подобен механизъм за контрол над главния прокурор, реалният живот ни показва, че т. нар. недосегаемост на ръководителя на държавното обвинение у нас е по-скоро политически мит, част от дългогодишните опити за овладяване на съдебната система.

Идентичен е казусът и с другото дело срещу Гешев, водено от “гражданина” Христо Николов, който често може да бъде видян като участник в партийни протести по жълтите павета

Това обяснява и упоритостта, с която Николов или по-скоро неговите адвокати използват репликата на Иван Гешев, за да заведат първо дело пред Комисията за защита от дискриминация. Когато претенциите са отхвърлени, дело по жалба срещу главния прокурор от името на Николов, който не крие симпатиите си към коалицията “Демократична България”, е образувано пред Софийския районен съд. Съдия-докладчикът прави най-логичното – прекратява делото, но и този акт е обжалван. Така сега предстои състав на СГС да разгледа дали прекратяването е основателно. Ако претенциите на адвокатите на Николов бъдат уважени, казусът ще се върне отново на първата инстанция. Междувременно Николов е осъден да плати разноските по делото, а според публикации в медиите парите са дарени от главния прокурор за благотворителна кауза. Делото на “гражданския активист” трудно може да бъде мотивирано с друго освен с политическите цели, които то преследва.

Частният случай с двете дела срещу главния прокурор много ясно показва, че е време политическата класа, без значение дали става въпрос за опозиция, или управляващо мнозинство, да намери общ език и да започнат да се приемат закони, които отговарят на времето и реалностите. Всичко друго ни обрича на ситуации, в които правните абсурди ще се множат, докато накрая не се превърнат в закономерност.

Липсата на концепция и предвидимост в законодателната политика се очертава като все по-сериозен проблем пред институциите. Честите промени на законите “на парче” решават кризи на момента, но в крайна сметка ерозират доверието на обществото в управлението, което и да е то. Различни проучвания редовно броят куриозните поправки в нормативната уредба – като се почне от eжемесечните ремонти на Кодекса на труда и се стигне до наказателното законодателство. Така се стига до правни абсурди. Като например този, че “недосегаемият”, както го определя част от извънпарламентарната опозиция, български главен прокурор може да е обект на съдебни претенции от доказани престъпници.