Знаково дело от визитката на новия главен прокурор Иван Гешев катастрофира в съда, още преди да тръгне по същество.

Това видя "Сега" в онлайн съдебните регистри. Става дума за процеса, рекламиран като дело срещу международна организирана престъпна група, свързана с финансиране на тероризъм извън България и използвала метода "хавала", чрез който парите не се преместват физически.

Това беше едно от разследванията, с които Гешев се хвалеше като отговарящ за спецпрокуратурата. Тази акция беше цитирана и когато тогавашният му началник му Сотир Цацаров го заведе в Хага на среща с президента на Евроджъст Ладислав Хамран.

Две съдебни инстанции обаче намират, че обвинителният акт има пороци, заради които трябва да бъде върнат на прокуратурата. Това става ясно от определението на Апелативния спецсъд. Според съдиите Георги Ушев, Стоян Тонев и Мариета Неделчева прокуратурата не е изяснила и как са протичали контактите между подсъдимите и какви конкретно действия по вменената им задружна предварителна престъпна дейност е извършвал всеки от тях, както и какви цели са преследвали.

Делото е срещу петима сирийци и една българка, които бяха сред десетките задържани на 18 януари 2019 г. при мащабна операция на ДАНС, ГДБОП и спецпрокуратурата в цялата страна. Като основен организатор на престъпната дейност разследващите сочат сириец, пребиваващ в България. Той "е влязъл в контакт с лица, извършващи дейност по логистично подпомагане на международни терористични организации, както и с лица, за които има информация, че са свързани с финансиране на тероризъм и други видове престъпна дейност", твърди държавното обвинение.

Системата "хавала" е обяснена на теория, но не и на практика

На т.нар. система "хавала" в обвинителния акт е отделено голямо внимание - описани са смисълът и начинът на действие, "но липсва изложена фактологична обосновка с какви точно действия кога и какви суми са трансферирани" в други държави, става ясно още от определението. Твърденията за дейността на двама от подсъдимите "са твърде общи и неясни", допълват съдиите. Не става ясно и как чрез трансфера на паричните средства в посока държави от Западна Европа се финансира "Ислямска държава". В обвинителния акт липсват твърдения за дейност на терористична организация в Европа и не е посочено коя е тя.

Сред пропуските на разследващите, които налагат връщането на делото, са и са нарушени правата на един от подсъдимите при привличането му към наказателна отговорност. Тогава без законово основание прокуратурата е заменила адвоката му с резервен защитник.

Обвинителният акт гласи за всеки един от шестимата, че "в периода от началото на 2016 г. до 18 януари 2019 г. на територията на България по какъвто и да е начин чрез извършване на небанкови парични операции, изразяващи се в пренасянето на парични суми в особено големи размери - 16 459 023 лв., през страната и закупуването на високопроходими автомобили, прекарването им през българо-турската и турско-сирийската граница и предоставянето им на територията на Сирия на терористични организации", косвено предоставяли финансови и други средства и трансферирали активи на "Ислямска държава", предполагайки, че тези активи ще бъдат ползвани за терористична дейност.

Обвиненията на шестимата са абсолютно еднакви, прокуратурата не твърди, че те са били в съучастие. Така излиза, че всеки от тях е пренесъл по 16 млн. лв. и е прекарвал автомобили към Сирия. Това обаче влиза в противоречие с обстоятелствената част на обвинителния акт и подсъдимите не могат да разберат обвинението и да организират адекватно защитата си, пише съдът.

Според апелативните съдии за всеки обвинен прокуратурата трябва да посочи конкретно какви суми са е пренесъл и началната и крайната точка на пренасянето им. От обвинението не е ясно и дали сочената сума в цялост е предоставена на терористичните организации, или с част от нея са купувани въпросните джипове и пикапи.

Неясният обвинителен акт

Съдът разсъждава, че според формулировките на прокуратурата "предоставянето" на средства на терористичните организации е станало по три начина. "Първият е пренасяне през територията на страната на парични суми (не е посочена началната и крайната точка, което внася допълнителна неяснота). Вторият е закупуването, превозването и предоставянето на високопроходими автомобили на терористични организации в Сирия (не са посочени конкретни марки и модели както и брой на автомобилите за всеки от подсъдимите). Третият е извършване на небанкови парични операции по трансфериране на финансови активи на терористичната групировка "Ислямска държава" от контролираните от нея територии в Сирия към други страни чрез така наречената система за неформални разплащания "хавала", пише в определението.

Неформалната система "хавала" - т.е. прехвърляне на пари, без те действително да се движат, по своите белези коренно се различава от "пренасянето на суми", така както е формулирано в обвинителния акт. Тъй като обвинителният акт е неясен, съдът може да прави само разсъждения и предположения, а подсъдимите не могат да разберат в какво точно са обвинени, приемат тримата апелативни съдии. Тяхното определение е от ноември м.г. Няма данни досега прокуратурата да е коригирала пропуските си и да е внесла отново делото в съда.

Едно към едно

Това дело е едно от първите в ЕС с такъв предмет, каза Гешев преди година, докато се хвалеше с успешната акция срещу сирийците. Той добави, че системата "хавала" генерира между 100 и 300 млрд. евро. "Става въпрос за организирана престъпна група, извършваща престъпления, свързани с финансиране на тероризъм. Делото започна преди около 1 година с оперативна информация на ДАНС", каза той, цитиран от БГНЕС. "Главният организатор е осъществявал нерегламентирани действия - "хавала". Не става въпрос за явни терористи действия или заплаха на територията на страната, а един финансист, който финансира всякакви незаконни дейности. Системата "хавала" е древна система, наричана така от арабите – при едно лице, хавалдар, идват определени хора, които носят определени суми, и искат тази сума да стигне до другия край на света", опита да обясни Гешев схемата.