"Македонците са "измислена нация" - за разлика от българската, която в София явно смятат за дарена от Бога, паднала от небето или възникнала в резултат от осмоза." Няколко коментара по повод спора между София и Скопие обобщава Дойче веле. 

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) информира за конференцията, посветена на евроинтеграцията на Западните Балкани: „Заради пандемията тя се проведе главно чрез видеовръзка и премина под сянката на караниците между домакините:

България заплашва да блокира старта на европреговорите със Северна Македония, който всъщност е планиран за декември, ако Скопие не приеме като „единствено исторически правилен“ българския наглед по централни въпроси, засягащи двете езиково и етнически тясно свързани съседни държави.

В рамките на председателство на Европейския съвет Германия възнамерява да даде тласък за старт на европреговорите със Северна Македония и с Албания още през декември и поради това вече от седмици се опитва да посредничи в спора на най-високо равнище. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер, канцлерката и външният министър Хайко Маас се включиха в усилията да се намери компромис и да бъде убедена България да оттегли заплахата за вето.“

"И да се разбирате по между си!"

Кореспондентът на вестника Михаел Мартенс пише и за вчерашното обръщение на германската канцлерка Ангела Меркел към конференцията: „… което тя завърши с едно майчинско-даскалско предупреждение към двамата правителствени ръководители: „И да се разбирате помежду си – не забравяйте това, много е важно!“ Дали тези предупреждения ще дадат плод – не стана ясно във вторник. От Скопие се чува, че шансовете изглеждат зле.“

Изданието „Нюрнбергер Блат“ също цитира Меркел, спира се в подробности на напреженията между София и Скопие и пише за основните резерви на българското правителство:

„По-конкретно става дума за това, че Северна Македония визира наличието на македонско малцинство в България. Правителството в София и особено малката националистическа партия ВМРО, която е младши партньор на премиера Борисов, отричат това. Българските националисти смятат, че цялото славяноезично население на Северна Македония е всъщност етнически българско. В този контекст София между другото настоява да се промени и обозначаването на езика в Северна Македония: понеже ставало дума за български диалект, трябвало той да бъде наричан „официален език на Северна Македония“,“ пояснява „Нюрнбергер Блат“.

В статията на ФАЦ четем още: „Всъщност нито Заев, нито членове на неговия кабинет официално са се изказвали за наличието на македонско малцинство в България. От Северна Македония казват още, че през 21 век не е работа на държавите да решават какви малцинства има и какви няма. Неофициалното компромисно предложение предвижда Скопие да признае писмено, че македонският език, който се говори в Северна Македония, е бил кодифициран едва след края на Втората световна война. И макар че този факт сам по себе си е безспорен, във вторник все пак не стана ясно дали това ще доведе до сближаване.“

"Дарена от Бога"

А ето как балканският кореспондент на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ Михаел Мартенс коментира българските претенции:

„Българското правителство ще се откаже от своето вето, само ако македонците са готови да приемат доминиращия в България исторически поглед над темата. Според него, македонците са „измислена нация“ - за разлика от българската нация, която в София явно смятат за дарена от Бога, паднала от небето или възникнала в резултат от осмоза.“

Мартенс, който е отличен познавач на Балканския полуостров, припомня: „Историята е могъща власт на Балканите. И който отрича това клише, сам става жертва на друго клише. Защото никой не може да отрече, че чрез властта на историята там се прави политика, че чрез нея все още се печелят или губят избори.“

Михаел Мартенс пише и за Откритото писмо, в което 40 български историци, лингвисти, литературоведи и университетски преподаватели остро критикуват историческата политика на българското правителство. Той цитира подписалите, според които е наивен опитът на част от българската историческа наука да представи историческите идентичности като научно измерими величини. Авторът обобщава: „Това писмо е важно и отвъд конкретния повод, защото в него открито се атакува съюзът между национално настроените историци и правителството. Такива съюзи в различни варианти съществуват във всички балкански държави, където в историческата наука един срещу друг са изправени два лагера: единият търси международно признание, а другият обслужва утвърдени национални стереотипи и като възнаграждение получава държавни ресурси, чието разпределяне контролира. Ето защо историците, притежаващи институционална власт в балканските държави, не винаги са най-светлите умове в своята дисциплина. Те не смятат, че имат дълг към независимата изследователска дейност, а дефинират ролята си като обслужване на народа и на държавата. Подобни възгледи за историята често пъти се срещат в националните академии на науките, и то най-вече по върховете им. Увита в пашкула на „националната“ историография, с ясни образи на врага и без никакви полутонове, такава изследователска дейност все повече губи връзката си с международните стандарти. В резултат възникват национално ограничени разговори със самите себе си. И все пак, във всички държави от региона има многобройни превъзходни историци, които не желаят да обслужват национализма, а искат да работят и да публикуват в съзвучие с най-високите стандарти. Тъкмо те проговориха на висок глас и в България.“

А някои в Западна Европа даже ще се зарадват

В края на една от двете си статии във ФАЦ Михаел Мартенс пише:

„Конфликтът е значим за цяла Югоизточна Европа. В тази част от континента са склонни да товарят историческите спорове с особена важност, тъй че ако консенсусът по спорни двустранни исторически въпроси се превърне в предусловие за началото на присъединителните преговори за ЕС, това бързо ще заличи всички перспективи за евроразширяване. Защото всички държави-членки на ЕС от региона в разширения му вариант (Гърция, България, Румъния, Унгария и Хърватия) се намират в различни конфликти по един или друг исторически въпрос с държавите-кандидатки. Става дума за територии, за протичането и края на войни, за оценката на исторически личности, за наличието или отсъствието на различни малцинства. Ако споразумението по подобни спорни въпроси бъде заложено като критерий за членство в ЕС, политиката за разширяване на Евросъюза на Балканите ще се провали. Това, естествено, няма да огорчи всички в Западна Европа,“ констатира в края на статията си Михаел Мартенс.