Коментар на Татяна Бъчварова, експерт по международно наказателно право

Общо 41 държави сезираха през март Международния наказателен съд и по силата на това сезиране започна официално разследване на престъпления, извършени в Украйна – военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Това каза Татяна Бъчварова, експерт по международно наказателно право, в предаването „Клуб INVESTOR” с водещ Ивайло Лаков.

Германия вече започна самостоятелно разследване на военни престъпления, извършени в Украйна. Полша предприе разследване за агресия. Такива разследвания първоначално започват не срещу определено лице, а за определени престъпления. Виновните лица се установяват въз основа на събраните доказателства

Относно хипотезата дали Владимир Путин може да бъде съден за военни престъпления, Бъчварова посочи, че нито Украйна, нито Русия, са държави членки по Римския статут, който е основният нормативен документ на Международния наказателен съд. За да може съдът да упражни компетентност в случая, е необходима т.нар декларация по чл. 12 ал.3 от Римския статут. Украйна има две такива декларации - от 2014 и 2015г., с които признава юрисдикцията на съда по отношение на престъпления, които се извършват на нейната територия.

Русия не признава юрисдикцията на Международния наказателен съд в Хага, но това с оглед на престъпления, които са извършени на територията на Украйна, е без значение, обясни Бъчварова.

Наказанията, които се предвиждат по Римския статут, са лишаване от свобода, както и доживотен затвор.

Имунитетите на висшите държавни ръководители не са приложими, ако се установи, че има извършено престъпление на територията на държава, по отношение на която съдът има компетентност.

Лицето, за което има данни за извършено престъпление, може да бъде призовано. Ако има потвърждаване на престъпленията и решение, че лицето ще бъде дадено на съд, съдебната фаза на процеса не може да бъде проведена в отсъствие на лицето, разясни процедурата Бъчварова.

„Престъпленията пред Международния наказателен съд нямат давност”.