Не, не искам и на Великден да взимам повод от онзи, който ни управлява повече от две петилетки и дори на своите опоненти успява да подхвърли информационни поводи като кокал за глозгане, пише Иво Инджев в своя блог

В скоби казано: изразът за кокала и глозгането е негов цитат. 

Припомням отново, че той ми се обади на 28 март 2012 година по телефона да ме (под)купи с изпреварваща информация за спирането на проекта АЕЦ “Белене”, за да не му ”глозгам кокалите” . Очакваше да ме очарова като ме превърне в първоизточник за тази важна информация, която след това се оказа фалшива новина.

Поредната му грозна (видео)картинка, излъчена сега на Великден, показа падението на онези, които му целуват краката докато той им целува ръка. 

Верен на номера си да прави изненадващи посещения без предупреждения за публиката, от чиито въпроси бяга позорно, той избра да ощастливи с присъствието си благодарни свещници от Софийската семинария. И се започна една грозна постановка…

Той им целува ръцете буквално, те на него нозете - метафорично, но всеотдайно.

Християнството по нашите земи е оцеляло векове и е запазило достойнството си в условията на мюсюлманска доминация и чужда окупация, но след 45 годишна кървава с(ъ)ветска дресировка негови църковни служители днес не смятат за срамно да се кланят на един недодялан властник.

Той се хвали невъздържано, че е дал много пари като премиер за ремонт на църкви и манастири. Пари, пари и пак пари са му в устата, а те го гледат в захлас и не спират да му благодарят за парите – каквито “онези, които ходят в “Александър Невски” не са дали преди, уточнява той.  Божият раб с расото му благодари непрекъснато,  кима съгласно и слуша безропотно политическите му ругатни по адрес на грешниците в българската политика, които той изброява поименно, въртейки през цялото време на представлението нервно в ръцете си червено великденско яйце. Слушат го с покорството на роб пред един деспот.

И за да е пълна гаврата на празноглавия, той отново се изказа в присъствието на свещенослужители за Господа като за Началника.

Поповете край него смирено премълчаха и тази свинщина. Щото е дал пари – не от личното си чекмедже, но е дал, съгласяват се те.

Така е в любимата му Русия, където църквата е на хранилката на държавата още от времето на Петър Първи. В неговата България той се кълне в Запада пак заради парите, които идват от там, но на практика насажда източните нрави дори в сферата на духовното, което си пазарува пропагандно.

Утехата за зрителите на тези срамотни сцени е в неволния смях, който той произвежда. След позорището в Семинарията той се напъна да роди “нови новини”, за няма и ден без неговото медийно присъствие. “Новата новина” е свързана със стария му мерак един ден да покори и президентския връх. А че е бил на ръба да се кандидатира още през 2011 година знам от номинирания в последния момент от него Росен Плевнелиев ( минаха 10 години и си позволявам да напиша истината, бидейки разочарован от някогашния си приятел, който вместо да се еманципира от своя политически ментор все повече се държи спрямо него като към Началника).

Вече окончателно се е отказал амортизираният властник от мерака за президент. Съобщи ни го днес императивно и без да иска произведе виц с новината, че кандидатът за държавен глава на ГЕРБ щял да бъде умен и красив, но няма да е самият той.

Ами да, щом ще е умен и красив, нямам как да е той.