Партията на Ахмед Доган отказа да участва в дебата по Бюджет 2017 в знак на протест срещу нереалистичните параметри, заложени от управляващите, които според движението са сгрешени с 2 млрд. лв.

Единственият представител на партията по време на дебата за бюджета в четвъртък Петър Чобанов, който беше министър на финансите в кабинета "Орешарски”, демонстративно напусна заседанието на парламентарната финансова комисия.

Чобанов първо поиска управляващите да оттеглят и коригират проектозакона, защото той "не отговаря на икономическото развитие”, но след като предложението му бе отхвърлено, напусна залата. Според бившия министър, сметките на ГЕРБ не се базират на реални числа.

Критиката на депутата се базира основно на коригираните изчисления на Националния статистически институт (НСИ) за БВП за 2015 г. Проектобюджетът е смятан върху предварителната оценка на статистиката за БВП за 2015 г., според която икономиката на страната е произвела стоки и услуги за около 86 млрд. лв. През октомври 2016 г. обаче беше направена ревизия, според която БВП през 2015 г. достига 88 млрд. лв.

"Това са над 2 млрд. лв. разлика, което прави абсолютно недействителни всички сметки за следващата година. На базата на по-ниски очаквания за БВП лесно се отчитат по-високи постъпления в хазната. Когато брутният вътрешен продукт е нереален и заложените цифри са по-малки от реалните, дори при подтиснат икономически ръст може да бъде генериран излишък в размер на 700 млн. лв., които да отидат за различни политики", коментира Чобанов.

"Променят се всички ключови отношения както между компонентите на самото БВП, така и на приходи и разходи, т.е. разходите по функции няма да изглеждат така, както ги виждате в сегашния бюджет“, коментира той. "Ние не знаем на коя фаза на икономическия цикъл се намираме при тези големи растежи, на които сме били свидетели още 2015 г.“, каза той. По думите му е възможно да сме минали фазата на цикъла и догодина да ни чака спад, но не го знаем, защото бюджетът не е базиран на реалната ситуация в икономиката.

Затова, според депутата от ДПС, най-разумното е проектобюджетът за 2017 г. да се оттегли и да се изготви нов, базиран на реалните числа.

Владислав Горанов: Това е тезата на Орешарски

Финансовият министър Владислав Горанов отговори, че ревизията на НСИ не води до съществено изменение на параметрите в бюджета и че тя е взета предвид от ведомството му. Според Горанов оценките за приходите са напълно реалистични.

"Петър Чобанов не е направил анализ на бюджета за 2017 г. - или не е имал време, или - желание. Той е добър макроикономист, поне от времето, когато ръководеше Агенцията за икономически анализи и прогнози. Ако направи този анализ, който ви представих, мисля, че има възможност да си промени позицията. Чух тази теза и от кандидата им за президент Орешарски“, коментира Владислав Горанов. Според него опозицията критикува разминаването в данните на НСИ и Министерство на финансите, за да не изпадне в неудобно положение да критикува добрите неща, които се случват.

"Наистина на 11 октомври НСИ публикува ревизирани данни за БВП за периода от 2000 г. до първото полугодие на 2016 г. В рамките на шегата искам да коментирам, че законопроектът за държавния бюджет не създава брутния продукт и не определя качествата на статистическата информация, която ни се предлага от НСИ“, коментира министър Горанов.

По думите му не само, че няма скрити резерви в измененията на БВП, а новата прогноза предвижда по-бавни темпове на нарастване, макар и минимално, на крайното потребление. Това се компенсира от по-ниските темпове на увеличение на износа спрямо вноса.

"Разликата между двете прогнози променя номиналния размер на БВП, но не променя приходната база за постъпления в следващата година. Тя вече е отчетена и ръстът на приходите е значителен, макар и по наша оценка изпълним. Ако има преизпълнение на приходите, в следващата година няма как да бъдат автоматично изхарчени. Те ще отидат, за да намалят намаленият вече до 1.4 % дефицит“, посочи още финансовият министър.

По темата за бюджета от Шумен се включи и премиерът Бойко Борисов.

"Максимално сме се постарали да подпомогнем всички слоеве на населението чрез Бюджет 2017. Като се започне от пенсионерите, образованието, отбрана и сигурност, здравеопазване- навсякъде. От събраните повече средства сме се постарали да сложим парите така, че да има и по- голям ръст на икономиката, и по-големи обороти в държавата”, заяви Борисов.

"Извън бюджета над 260 млн. лв. сме дали повече досега за българските пенсионери. Ако не бяха подлъгвани толкова години назад с грандомански проекти, които нямаше как да станат, дори и да беше станало, за "Белене” сега да се трябваше 20 млрд. лв. да се заделят, с кои пари ще им вдигнат пенсиите”, каза премиерът. "Ако 6.2 млрд. лв., дадени тази година за американски и за руски централи, бяха в бюджета, щях да ви отговоря веднага – 1 милиард за пенсионерите, 1 милиард за саниране, още 1 милиард за наука и образование, а ние тези пари ги дадохме“, посочи Борисов.

Пълен пас от Фискалния съвет

Освен министерството и депутатите, по закон становище по проектобюджета трябва да представи и новосформираният Фискален съвет, който е консултативен орган към Народното събрание.

Изненадващо, съветът не представи своята позиция на бюджетната комисия, като най-вероятно тепърва ще готви становището си, в което трябва да се произнесе именно за реалистичността на макроикономическите допускания на правителството, за структурния дефицит и за нарастването на разходите.

И левицата е недоволна

БСП също излезе с критики към управляващите, като те бяха основно по линия на "липсата” според левицата на подходящи политики в подкрепа на икономическия растеж. В проекта няма връзка между бюджетната политика и икономическото развитие, посочи Румен Гечев. Затова според него бюджетът трябва да се преразгледа и да се променят показателите му.

Председателят на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова заяви, че местната власт ще разполага с по-благоприятна бюджетна рамка за 2017 г.

В крайна сметка депутатите одобриха финансовия план на държавата за догодина, а също и бюджетите на Държавното обществено осигуряване и Здравната каса.

Според разчетите на Владислав Горанов, за 2017 г. се залага сериозен ръст и на приходите, и на разходите. Очаква се като постъпления във фиска догодина да влязат 35.4 млрд. лв., т. е. с 2.25 млрд. лв. повече в сравнение с 2016 г. От тях 1.5 млрд. лв. ще бъдат от данъци и осигуровки.

Повишаването на вноската за фонд "Пенсии" с 1 процентен пункт ще покачи приходите с 215 млн. лв., като общо по линия на осигуровките се очаква догодина в хазната да влязат допълнителни между 600 млн. лв. и 700 млн. лв.

През 2017 г. се залага и сериозен ръст на разходите спрямо изпълнението за тази година – с 3.5 млрд. лв. Близо 2 млрд. лв. от сумата е предвидена за капиталови разходи, като очевидно идеята на МФ е да се навакса изоставането по това перо през 2016 г.

Планираният бюджетен дефицит за 2017 г. е в размер на 1.33 млрд. лв. или 1.4% от БВП. Новият дълг, който ще се поеме догодина, е 400 млн. лв.