Народното събрание изменя Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ) непрозрачно през задната врата, като отвързва ръцете на всяка институция сама да определи таксите, които събира за предоставяне на информация и така на практика ще препятства достъпа до данните.

И този път от ГЕРБ не изневеряват на запазената си марка да променят закон през преходните и заключителни разпоредби на друг, който няма нищо общо с него.

За това алармира адвокат Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация", която от години помага на журналисти и граждани в битката им за информация. А точно по реда на ЗДОИ през годините не веднъж са разкрити злоупотреби от страна на администрацията, пише вестник Сега.

В момента законът гласи, че "разходите по предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето". На 5 март обаче шестима депутати от ГЕРБ, начело с председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова, е внесла проект за изменения и допълнения в Закона за акцизите и данъчните складове. С преходните и заключителните му разпоредби обаче се променят два текста от ЗДОИ, които регламентират разходите за информацията, а проектът няма да мине през правната комисия.

ГЕРБ предлага да отпадне правомощието на министъра на финансите да определя максималната сума, която може да се търси от хората, поискали информация. Предложението е текстът да стане: "Заявителите заплащат материалните разходи по предоставянето на обществената информация". Според вносителите, така заявителите щели да бъдат облекчени финансово, а заповедта на министъра на финансите "крие обективен риск за стриктното спазване на посоченото законово изискване".

Ето какво пише адвокат Кашъмов в блога на ПДИ по темата. "Каквото и да означава това размишление на депутатите, предвид факта, че за две десетилетия прилагане на закона такъв проблем не е бил констатиран, нека да кажем какви рискове крие тази промяна според нас: Най-вероятно действителният ефект от нея ще бъде, че всеки задължен по ЗДОИ субект ще си определя субективно каквито суми си прецени, че съответстват на "материалните разходи по предоставянето на обществена информация" и ще натоварят заявителите да ги плащат. И досега много институции, например, не са наясно, че заповедта на МФ не калкулира възнаграждението на служителя, работещ по копирането". Юристът предвижда още, че ще се получи разнобой в практиката на стотици институции от трите власти и няма да има механизъм за уеднаквяването ѝ.

"На тези институции, които не желаят да са открити и прозрачни, ще се даде още едно оръжие да мачкат гражданите по свое усмотрение", категоричен е още Кашъмов. Той предвижда, че заявителите, които не махнат с ръка и не се откажат от достъпа до информация, ще трябва да заведат дела в административните съдилища, където освен обичайните разноски ще трябва да платят и възнаграждения за вещи лица по експертизи за това кои са "материалните разходи по предоставянето". Освен всичко административните съдилища ще получат допълнително натоварване с подобни дела, което ще утежни и тяхната работа.

Затова и Кашъмов пита кой всъщност има полза от подобно развързване на ръцете на всяка институция да си решава как ще прилага закона. "Освен ако вносителите не са крайно наивни, стои въпросът дали в действителност не са чак такива големи приятели на прозрачността, за каквито се представят", пише той.

Смятахме, че през 2020 г. вече народните представители са научили, че добрият и качествен законодателен процес предполага предварително обсъждане на проекта за изменение в закона, както ги задължава Законът за нормативните актове, обяснява Кашъмов и напомня скорошното становище на конституционния съдия Красимир Влахов по повод приемането на закони "на тъмно". "Закон, който е приет при незачитане на установената от самия законодател процедура, обезпечаваща качеството и прозрачността на законодателния процес, е несъответен на идеята за държава, управлявана именно от закона, поради което такъв акт е несъвместим с Конституцията на Република България", казва съдия Влахов.

Кашъмов напомня на депутатите, че по правило достъпът до обществена информация е безплатен и че когато тя се предоставя по електронен път, не се заплаща нищо, както и че до ден днешен заповедта на министъра на финансите от 2011 г. се прилага практически без проблеми.

Адвокатът пита дали е случайно, че изменението се внася през съвсем друг закон, за да не се види какво се внася, че не се предвижда да премине през правна комисия текст, който се отнася до гарантирано с Конституцията основно право, че не е предварително публикуван и обсъден със заинтересованите страни, че не се основава на констатирани в практиката проблеми, че би препятствало търсенето на обществена информация от журналисти, граждани, бизнес и неправителствени организации.