Бойко Борисов е ядосан.

Две години неуморно набива в главите на българите, че всичко им е дал: магистрали и метро им построил, градове "като китки" им направил, че и кандидат-президент, който да се "погрижи майчински" за тях, им беше намерил, споделя Людмил Илиев във Вестник СЕГА.

Две години хвалби, суетно оглеждане в огледалото, явна и скрита пропаганда, а накрая всичко отиде на вятъра. Хората не пожелаха да гласуват за него (пардон, за Цецка Цачева). А страхът от реакцията на обществото го принуди да спази даденото в момент на лекомислена арогантност обещание да си ходи от властта, ако не спечели.

Да, Бойко Борисов е ядосан. Но и уплашен.

Защото ерата на всемогъществото на ГЕРБ вече свърши. Броячът на изборните победи спря. "Машината за избори" зацикли. А какво време беше досега за златната герберска младеж! Едно приятелско потупване по рамото от могъщата десница на вожда стигаше, за да вземеш какъвто пост поискаш - кмет, общински съветник, депутат, министър. Хората не те знаят, гласа не са ти чували, лицето не са ти виждали, но нали Борисов дава гаранция, какво повече трябва. Вижте кариерата на Росен Плевнелиев - две години стажува в първото правителство на ГЕРБ и триумфално влезе в президентството, подръка с Борисов. Нищо работа! Така беше досега.

Провалът на Цецка Цачева недвусмислено показа, че схемата "когото посочим, него избират", вече не сработва. Политическото съзнание на българина, за добро или за лошо, е завладяно от представата за мажоритарност.

Хората искат да се гласува за личности, дори когато се предлагат от партии. А за подобна битка ГЕРБ се оказаха неподготвени и загубиха. По-точно казано, Борисов загуби. Защото, погледнеха ли Цачева, хората не виждаха нея. Виждаха него.

А приемем ли, че Борисов се е превърнал в тежест за партията си, проблемът става наистина голям. Може ли някой да каже какво е ГЕРБ без Борисов? Може ли някой да си представи ГЕРБ без Борисов? Може ли самият Борисов да си представи партията без себе си в нея? По-скоро не. А и не се забелязва някой в редиците й да се е затърчал да търси друг отговор. Това би изисквало интелектуално и политическо усилие да се предефинира цялата същност на ГЕРБ - нещо, на което никой там очевидно не е способен (нито пък склонен). Така че проблемът си остава. А с него и големият риск ГЕРБ да претърпи ново изборно поражение на предстоящия предсрочен парламентарен вот или най-малкото резултатът на партията да намалее дотолкова, че опонентите й да могат да декларират победа с чиста съвест.

В ГЕРБ са наясно с този сценарий и отдавна мислят как да го избегнат или поне да намалят щетите, ако се реализира. Въпросът е: как да се обясни евентуална нова изборна загуба, така че хем "харизмата" (и самочувствието) на вожда да не пострада, хем хората да бъдат убедени, че партията е загубила поради независещи от нея причини и фактори, хем да бъдат ударени опонентите.

Този път Костинбродска афера нямаше, така че този вариант отпада (поне засега). За късмет на герберите не им се наложи да мислят много. Решението на практика се представи само покрай избуялите полемики около изборната победа на Доналд Тръмп, която неговите опоненти отдадоха на бума в разпространение на т.нар. фалшиви новини в медиите и социалните мрежи. Идеята е проста - измисляш нещо за политическия си противник или изопачаваш съществуваща информация, пускаш я в интернет и оттам я поема мрежа от приятелски настроени сайтове и потребители, които я разпространяват, докато добие лавинообразен ефект и започне да се приема от като факт. В герберската версия тази роля се поема от БСП и техните "сателитчета", които подложили на "хибридни атаки" партията на Борисов, правителството му и него лично.

"Гьобелс е казал - една лъжа, повторена сто пъти, става истина. И те като почнат - от сутрин до вечер, лъжа, лъжа, лъжа, лъжа. Във всички студии, на всички форуми - лъжа, лъжа, лъжа, лъжа. Оттам фалшивите им профили ги поемат и почват - бой, бой, бой, с карикатури, с какво ли не. И изведнъж ние се озоваваме в ситуация да се обясняваме на крадците, на баш айдуците", разви хипотезата си Борисов на среща с партийни шефове. Партийният му заместник Цветан Цветанов представи по-подробна картина - за разлика от ГЕРБ, опонентите им не правели предизборни срещи по места с хората, а "бързо организираха разпространението на фалшиви новини".

Основно за това се ползвал "Фейсбук", където действали "неформални групи", които били "в състояние да направят много бели", както и официални медии. Цветанов даде за пример разпространена от РИА "Новости" информация, според която в България се подготвяли протести срещу Румен Радев по подобие на демонстрациите в САЩ срещу Тръмп. Така "наративът" на ГЕРБ съвсем се напасна с господстващия в международен план, според който основният източник на фалшиви новини е Русия. И се създаде добра възможност да се уязви допълнително БСП като основната русофилска партия у нас.

Борисов дообогати тази версия като добави към нея всички теми, развълнували българското общество - стрес тестовете на банките, бежанския бунт в Харманли, националния референдум за политическа реформа, възможното спиране на еврофондове. Враговете им ползвали всичко това, за да нагнетят напрежение, да обрисуват правителството и ГЕРБ в негативна светлина, да представят неистини и манипулации. Като че ли опозицията има друга работа освен да злослови срещу управляващите. Но най-важното е, че тази обяснителна хипотеза създава добро прикритие при провал на изборите.

"Голяма част от българите, които живеят по-зле, ще се подведат", заяви Борисов. Без да допусне нито за миг, че хората биха гласували срещу него и партията му просто защото не го харесват, не одобряват политиките му и смятат, че ново управление на ГЕРБ не би донесло нищо добро за България. С други думи, същите мотиви, които повече или по-малко стояха зад наказателния и протестен вот, който помете Цецка Цачева и издигна Румен Радев до "Дондуков" 2.

Това е обяснение, което Борисов не желае да приеме, защото би наложило някаква радикална промяна в партията, която би я направила по-привлекателна за избирателите. Така или иначе, в настоящата ситуация такава промяна е невъзможна. Без Борисов ГЕРБ няма шанс. А с Борисов отива към упадък. Това е безизходно положение, което не може да се прикрие, независимо какви опити се правят за заблуда на избирателите.