На 1 януари 2019 година Европа ще се събуди в коренно променена политическа ситуация.

Кой е мислил, че Ангела Меркел ще направи най-ниския резултат на германските Християндемократи от Втората световна война насам и германските социалдемократи ще са трета политическа сила с 18 процента?

Кой е мислил, че г-н Салвини ще е министър на вътрешните работи на Италия, а партията „Пет звезди“ ще има кмет на Рим с 68 процента?

Кой е мислил, че френската социалистическа партия е мъртва, според твърденията на последния социалистически премиер на Франция Манюел Валс?

И кой е мислил, че в Австрия лидерът на „Партията на свободата“ г-н Щрахе ще е вътрешен министър?

На 9 септември люлката на неолибералната демокрация Швеция ще бъде взривена от антимигрантската партия „Шведски демократи“.

Евроизборите през 2019 година няма да преминат под знака на брюкселското говорене – „нищоговоренето“. Приказките – бля-бля, няма да вървят.

Основните теми ще са:

Ще позволим ли на преселници от Африка и Близкия Изток да направят от Европа афроконтинент?

Ще позволим ли на незаконно преминали границите на десетки европейски страни ислямисти да избиват в това число и непълнолетни европейци (б.а. непълнолетната Сюзан във Висбаден, Германия; непълнолетната Мия в Кандел, Германия).

Ще търпи ли Европа миграцията на ножовете – това, което се случи само преди ден в Амстердам?

Ще остане ли Европа християнски континент – нещо за което се бори Виктор Орбан.

Ще спасим ли традиционното семейство от гейбраковете и джендър-идеологията? Ще спасим ли националната идентичност, достойнство и суверенитет на всяка отделна държава-членка на ЕС. Защото членството в ЕС не означава пълна загуба на суверенитет.

2019 година удивително ще заприлича на 1989 година.

През август 1989 година бях адвокат с дълъг отпуск и бях свидетел как в Унгария падна първата тухла от Берлинската стена. Хиляди източногерманци бяха изпълнили улиците на Будапеща и не искаха да се връщат в ГДР.

Тогавашният лидер на Източна Германия Ерих Хонекер пишеше гневни писма до унгарските ръководители с искане да екстрадират туристите. Унгарските власти обаче вече бяха прерязали телените мрежи на границата между Унгария и Австрия. И на 19 август на пикник в град Шопрон хиляди източногерманци бяха допуснати с трабантите си да минат в Австрия и от там в Западна Германия.

Още през септември същата година кротките източногерманци от Лайпциг и Дрезден, без сериозно дисиденстско движение, без мобифони и интернет, излязоха по улиците и скандираха: “Ние сме народа!“

За да дойде 9 ноември, когато стотици хиляди в Източен Берлин събориха стената.

По това време великият Хелмут Кол е на посещение в Полша, а днешният канцлер Ангела Меркел – в сауната.

През 2019 година нещата ще се повторят, но с обратен знак.

Унгария затвори с двойни огради южната си граница срещу ислямистките нашественици и терористи. Виктор Орбан пък стана първият държавник, обявил се срещу неолибералната недемокрация и единственият премиер в Европа, който публично подкрепи в предизборната кампания Доналд Тръмп.

И отново, както през 1989 година, източногрманците се събудиха и за първи път след десетки години отново са по улиците със скандирания: „Германия за германците“. Това стана, след като идиотската мигрантска политика доведе до поредни жертви на нападения срещу германци в Кемниц.

Не е случайно, че „Ню Йорк Таймс“ вчера цитира протестиращия Ян Зоке: “На хората им омръзна системата през 1989 година. Сега отново са недоволни от нея“.

От „Алтернатива за Германия“ са прави, че когато държавата не може повече да защитава гражданите си, гражданите излизат на улицата и защитават себе си.

Социологическите проучвания от 28 август сочат, че партията „Алтернатива за Германия“ набира скорост.

В Саксония тя диша във врата на Християндемократите с 25 процента срещу 11 за социалистите (в градовете Дрезден, Лайпциг и Цвикау). А в Тюрингия (Ерфурт и Иена) водят на социалистите с 23 на 10 процента.

В Европа се създаде и силен антиислямистки фронт:

Вишеградската четворка, Бавария на Зеехофер, Австрия на Курц и Щрахе, Италия на Конте и Салвини. След изборите в Словения и победата на Янша, и тази страна се присъедини.

Нелепо звучат думите на френския президент Еманюел Макрон, който в Дания заяви, че европейските граждани трябва да осъзнаят основната европейска ценност – правото на убежище. Дрън-дрън, та пляс!

Този човек ще свърши с по-лоши резултати от предшественика си Оланд, който приключи политическата си кариера с 10 процента, след като ходеше като погребален агент след жестоките терористични актове във Франция. Включително и обезглавен католически свещеник в католически храм.

Правото на убежище, по Женевската конвенция за бежанците, е само за тези, които се легитимират на КПП-ата с документи за самоличност, проверени са за оръжие и представят доказателства, че са политически преследвани.

Корабите, които сега в Южна Италия изсипват тълпи с африканци не могат да се ползват със закрила по тази конвенция.

Меркел и Макрон не могат да извършат промените в Европа и да решат проблема, защото са част от него.

Европейските граждани са тези, които вече чрез гласа народен и Божи в редица страни на Европа показаха, че са за християнския характер на континента.

Макрон и Меркел не постигнаха най-важното за един държавник. Не успяха да защитят живота и здравето на своите граждани.

Прав е Виктор Орбан, който каза: “През 1989 година ние се надявахме, че Запада ще спаси Европа,. През 2019 година ще се окаже, че ние – Вишеградската четворка, сме последното спасение“.

Поляци, унгарци, чехи и словаци ще запазят етническата си хомогенност и християнския характер на държавите си. След десетилетие те няма да са малцинство в собствената си родина.

Надявам се, че Стив Банън (б.а. стратегът на победата на Доналд Тръмп) със своята фондация „Движението“ със седалище в Брюксел ще помогне на радикалните християнски формации в Европа да имат колкото се може повече депутати в европейския парламент.