Въпрос на време е, както и на научен прогрес, да добием повече знания за процеса на стареене, така че да се появят определени генетични механизми и процедури, които да могат да го забавят.

Това заяви генетикът Любомир Балабански, които заедно с екип от Медицинския университет води проучване, посветено на столетниците в България.

"Искаме да анализираме и установим факторите, които предразполагат към дълголетие у нас. Главната цел на проекта е да изследва генетично българските столетници, като за тази цел трябва да съберат проби от възможно най-голям брой хора, за да се изолира тяхното ДНК, както и да се извърши цялостен геномен анализ", посочи той пред БНР.

"Най-много столетници има в София - 46, а най-малко – във Видинска област - само един", посочи Балабански, както и поясни, че по-голямата част от столетниците са там, където има повече условия за по-добър живот и най-вече по-добър достъп до здравни услуги:

"На глава на населението най-много столетници има в областите Благоевград, София, Кърджали, Пазарджик и Плевен. До момента не сме намерили нищо застъпващо се или някакво съответствие между диетите на столетниците. Много от тях споделиха, че не са се старали да ядат здравословно, добави генетикът, както и подчерта, че всички запитани в специален въпросник столетници са обяснили, че са яли "каквото има", но по малко, т.е. не са я преяждали".

"Друго, което забелязахме, е, че до много късна възраст повечето хора са били физически активни", допълни Балабански, както и обясни, че почти 100% от интервюираните столетници не са прекалявали с алкохола, както и не са пушили през живота си или ако са – то е било за по-кратки периоди.

"Направи ми впечатление, че всички са много емоционално стабилни – имат позитивна нагласа, като повечето, които запитахме на какво отдават дълголетието си – твърдяха "на спокойствието". Всички казваха, че са имали стрес в живота си – все пак някои са преживели и по две войни, но някак си не са се оставили това да ги товари психически", подчерта генетикът.