Оказва се обаче, че в повечето случаи гражданите не са наясно къде да подадат жалбите си и искат от пациентската ни асоциация да извърши проверки и да санкционира виновните. „Обикновено те се обръщат към нас, след като са минали през институциите, но не са получили удовлетворителен резултат“, поясни адвокат Таушанов.

Като най-сериозни той посочи обажданията за неадекватно оказана спешна помощ от спешни екипи. В асоциацията са получени такива сигнали от Русе, Стара Загора, Сливен, Пловдив и София, информира Монитор.

Не са малко и случаите на неадекватна диагностика на пациента, която му е поставена в спешното отделение, посочи още Пламен Таушанов. За пример той посочи починалото момченце в Разград, което издъхна от запушено дебело черво, след като хирургът отказал да го прегледа, защото не бил детски лекар. Прегледът е бил извършен от дежурен специализант, който обаче по нормативната уредба няма право да извика спешна помощ и да поиска транспортиране на пациент във възможно най-подходящото лечебно заведение.

Необходима е промяна в условията на работа на специализантите, за да не се случват такива ситуации, категоричен е адвокат Таушанов.

Тридесет сигнала от пациенти са постъпили в Националната пациентска организация само през последните шест месеца. Повечето от тях са свързани с издаваните решения от ТЕЛК и измененията, които бяха въведени с постановление 152 през миналата година. Това съобщи медицинският консултант Цветан Йорданов от организацията. Масово хората подаваха сигналите си много късно, когато вече общественото обсъждане беше приключило, уточни той. Според него това се дължи на все още недостатъчната информираност на гражданите за начина на промяна на нормативната уредба и сроковете, в които могат да се включат в обсъжданията.

Като фрапиращ пример Йорданов посочи случая с пациент, който не е приет за преглед в спешното звено на голяма болница, защото е отишъл в рамките на работния ден на личния си лекар, макар и състоянието му да не било спешно. След това той подал сигнал срещу спешните доктори.

По думите на медицинския консултант обажданията за неправомерно поискани пари се броят на пръсти. Същевременно 317 наказателни постановления и начислени вземания по тях на обща стойност 583 650 лева е издала Изпълнителната агенция „Медицински одит” (вече „Медицински надзор” - б.р.) през миналата година. Това става ясно от нейния доклад за 2018-а. От тях са платени 36 на сто. Общата стойност на подадените към НАП за принудително събиране дължими суми по тези постановления е 44 100 лева.

Всички те са съставени след 778 одита, от тях 764 в лечебни заведения. От тях 594 са в болници, а 170 в лечебни заведения за извънболнична помощ. Други два са направени в НЗОК, 8 в районните здравноосигурителни каси и 3 в застрахователни дружества. От 778-те проверки 744 са по сигнали и жалби, насочени към медицинските одитори от прокуратурата, МВР, ДАНС и Главна дирекция „Изпълняване на наказанията“ - 86, МЗ - от 171, от НЗОК и районните и поделения – 46, от здравноосигурителни фондове – 15, от граждани и организации – 381, от регионални здравни инспекции – 35 и от омбудсмаан – 10 проверки.

През миналата година одиторите са установили 1230 нарушения. От тях нарушения на Закона за здравето – 663, на Закона за лечебните заведения – 27, на Наредбата за устройството, дейността и вътрешния ред на болниците и домовете за медико-социални грижи – 10, наредбата за достъп до медицинска помощ 490, наредбата за оказване на медицинска помощ на чужденци – 10, наредбата за профилактичните прегледи – 1.

Оказва се, че сигналите за неблагополучия при раждания и родилки, довели до летален изход, са най-много. По тях са направени 27 проверки. Става въпрос за смърт при 6 родилки и 16 новородени. За сравнение през 2017 г. те са били съответно за 5 майки и 2 бебета.

153 са нарушенията при купуване и поставяне на медицински изделия на пациенти. Само за сравнение през 2017 г. те са били 15. Най-честата практика сред тях е доставянето им от външна аптека или склад на дистрибутор, а не от болничната, каквито са изискванията. Като типични нарушения, които се повтарят в болниците, одиторите сочат тези в многопрофилната „Св. Екатерина” в Димитровград и в многопрофилната в Пазарджик, където изделията са купени от външни аптеки.

Макар и епизодични, все още се срещат и нарушения в реда за избор на екип.

В МБАЛ „Тримонциум“ в Пловдив пациент например е платил за такъв избор, макар да е приет по спешност, което е забранено.

В Медицински център „Д-р Борислав Кючуков“ в София пък към проверявания период не се издават амбулаторни листове за прегледите на платените пациенти. Установени са случаи, в които те са заплащали прегледи, а липсват всякакви документи, в които да е отразен резултатът от прегледа. Диагнозата не е отразена дори в амбулаторния журнал. Одиторите описват като фрапиращ случая на пациент, на който е направена лазерна корекция на диоптрите, но преди това в документацията не е отразена консултация с кардиолог, няма и консултация с анестезиолог. Анестезиолог не е присъствал на операцията, а епикризи се издават на шестия месец. На пациентите се извършват прегледи и медицински процедури, за които няма установена цена в ценоразписа на лечебното заведение.