Родената в Германия фотографка Джулия Фулъртън-Батън представи най-новата си серия, вдъхновена от историята на деца, отрасли в условията на дивата природа, без родителска грижа и каквито и да било социални умения.

Историята на Маугли, описана в "Книга за джунглата" на гениалния Ръдиард Киплинг, е много подобна на историята на тези деца, живели в различни епохи и държави, но с нещо общо - те са живите доказателства, че съществуването извън социума е реален сценарий за човешкото съществуване. 

Лобо, Момичето-вълк (1845-1852)



През 1845 г. момиче е било видяно да тича с невероятна скорост, заобиколено от глутница вълци да напада стадо кози. Година по-късно видели същото момиче, отново с вълк, да се храни като диво животно с месо от коза.

За кратко било заловено, но успяло да избяга. През 1852 г. хората засекли отново момичето-вълк, но то избягало в гората и никога повече не го видели.

Оксана Малая, Украйна, 1991 г.

Оксана живеела с глутница кучета в изоставена постройка, когато била открита случайно през 1991 г. Тогава била 9-годишна и живеела с кучетата от 6 г. Родителите й били алкохолици и една нощ я оставили навън.

Търсейки къде да се стопли тя попаднала в изоставена ферма и се гушнала в огромно бездомно куче. Това вероятно е спасило живота й. Когато била открита тя се държала като животните, сред които била прекарала по-голямата част от живота си.

Бягала с всичка сила, плезела се като куче, показвала зъби и лаела. Тя знаела единствено думите "да" и "не". След интензивна терапия и период на обучение, за да възвърне говорните си умения, тя достигнала уменията на 5-годишно дете.

Сега тя вече е на 30 г., работи и живее в Одеса, където се грижи за животните в селскостопанския двор към местната болница, където е под постоянно лекарско наблюдение.

Шамдео, Индия, 1972 г.



Шамдео, момче на около 4 г., бил открит в гора в Индия през 1972 г. Той си играел с вълчета. Кожата му била много тъмна, зъбите му изострени, а ноктите му дълги и остри като на животно. Детето било с мазоли по дланите, лактите и коленете.

Той бил открит, докато дебнел птици, междувременно се е хранил с пръст и сетивата му се обостряли, щом усетел кръв. Разбирал се добре освен с вълци и с кучета. Хората успели да го оттучат да яде сурово месо, но Шамдео никога не проговорил.

Все пак усвоил слабо език на жестовете и бил прекръстен на Паскал. Умира през 1985 г. 

Права, Момчето-птица, 2008 г.

Права, Момчето-птица, Русия, 2008 г. Седемгодишният Права бил открит в малък двустаен апартамент, където живеел с 31-годишната си майка.

Той живеел изолирано в стая, препълнена с клетки за птици, в които имало около дузина птици. Когато го открили стаята била покрита с храна за птиците и техни изпражнения. Права живеел също като домашните любимци на майка си.

Срещу него не било употребявано насилие, майка му се е грижила да е добре нахранен, но никога не му е говорила и детето израснало без социални умения. Той комуникирал само с птиците.

Права изумил хората, които го открили с това, че не можел да изговаря думи на руски, но чуруликал като птичка. Майката доброволно го предава на властите, които го настанили в психиатрична клиника, където се опитват да социализират момчето. 

Марина Чапман, Колумбия, 1959 г.



Марина била отвлечена през 1954 г. на 5-годишна възраст от южноамериканско селце и изоставена в джунглата.

Там тя заживяла със семейство малки маймуни. Смята се, че била сред маймуните около 5 г., когато била открита от ловци. Тя се хранела с боровинки, корени и бананите, които маймунките й носели.

Спяла в хралупи и дупки и ходела на четири крака. Тя била научена от новото си семейство да се катери по дърветата, както и коя храна е безопасна за нея. В момента, в който била открита от хората, Марина била загубила напълно умението си да общува и да говори.

 Ловците, които я открили я продали на публичен дом, но тя избягала и заживяла по улиците. След това била поробена от мафиотска колумбийска фамилия, но оттам пък я спасил съседка, която изпратила момичето в Богота.

Така Марина за пръв път заживяла с нормално семейство в компанията на други пет деца. Тя успява да се социализира и когато става в тийнейджърска възраст е наета за домашна помощница и бавачка.

Заедно с новото й семейство напускат Колумбия и заминават за Великобритания, където Марина живее и до днес. Тя се омъжва и става майка. Заедно с по-малката си дъщеря, Ванеса Джеймс, написват в съ-авторство книга за нейните преживелици в джунглата - "Момиче без име".

Мадина Русия 2013 г.

Малката Мадина от раждането си е живяла в компанията си на кучета. До тригодишна възраст тя споделяла храната си с тях, играела си и спяла с животните, когато било студено.

Когато социални работници я открили през 2013 г. тя била гола, ходела на четири крака и лаела като куче. Мадина била изоставена от баща си скоро след като се родила, а майката била алкохоличка, която рядко обръщала внимание на момиченцето.

Когато се напиела зверски тя често канила мъже в къщата и проявявала агресия към детето. Затова то предпочитало компанията на кучетата, а малкото пъти, в които се опитвало да играе с други деца, те я гонели, а тя ги нападала като животно, тъй като не можела да изрече и думичка. 

Според специалисти Мадина е психически и физически здрава и има всички шансове да се социализира и да се научи да говори. 

Джини, САЩ, 1970 г.



Когато била мъничка бащата на Джини решил, че тя е с намалени умствени способности. Той изолирал дъщеря си в стая, където й направил стол-тоалетна, за да не се налага да излиза.

Там Джини прекарала 10 години от живота си. Когато била на 13 г. майка й се обърнала към социалните.

Детето дори спяло на стола-гърне. То е било с нарушени двигателни способности, ходело е с особена странична походка, постоянно плюело и се драскало само с нокти, сякаш се наказва за нещо.

Момиченцето знаело едва няколко думи, но не можело да ги подреди по смисъл. 

Момчето-Леопард, Индия, 1912  г.

Двегодишното дете попада в джунглата, където е отгледано от леопарди през 1912 г.  Три години по-късно ловци убиват женски леопард и го намират сред три малки леопардчета. Те го връщат при семейството му в малко селце в Индия.

Детето ръмжало като леопардче, но след много усилия се научило да говори и да ходи нормално. За жалост, заболява от тежка болест и ослепява напълно. 

Момчето, живяло сред кокошки, от о-в Фиджи, 1978 г.



Момче, израснало сред кокошки о-в Фиджи - Суджит имал затруднения в общуването и ментални проблеми от малък. Родителите му не знаели какво да правят с него и го изпратили да живее сред кокошките. Майка му се самоубила, а баща му бил убит.

Така дядото поел отговорност за него, но така и не го извел от кокошкарника. След смъртта на дядото момчето било изпратено при друго семейство, но и те не опитали да се погрижат по-добре за него - вързали го като диво живоно, защото се страхували да не стане агресивен.

Междувременно момчето не можело да говори, кудкудякало като кокошка, а ноктите му били зараснали навътре.

Камала и Амала, Индия, 1920 г.



Камала на 8 г. и Амала на 12 г. били открити през 1920 г. сред вълци в индийската джунгла. Това е един от най-известните случаи на деца, открити в дивата природа. Те били открити от свещеника Джоузеф Сайн, който се скрил на дърво в близост до пещера, където се криели двете момичета.

Когато вълците дошли в пещерата, той различил двете фигури в тъмнината. Момичетата забелязали, че някой ги наблюдава и побегнали. Скоро той успял да ги залови.

Те спели заедно, ръмжали, разкъсвали дрехите, в които се опитвали да ги облекат и не вкусвали нищо, освен сурово месо. Виели като вълчета и били деформирани - краката и ръцете им били по-къси от нормалното.

Не изпитвали никакво любопитство към човеците. Техните сетива били обострени като на животните, с които битували доскоро.
Амала починала на следващата година след залавянето си. Камала успяла да се научи да ходи и да изговаря няколко думи, но починала през 1929 г. от бъбречна недостатъчност. 

Иван Мишуков, Русия, 1998 г.



Иван бил редовно малтретиран от семейството си. Той избягал от тях, когато бил на 4 г. Живял по улиците и просел.

Той развил силна връзка с глутница кучета, с които споделял храна и подслон. Животните му имали пълно доверие и го направили свой лидер. Той живял по този начин около 2 г. Иван обаче никога не е губил способността си да говори.

След като бил спасен той развил нормални социални умения и днес живее нормален живот. 

Мари Анджелик Мем Ле Бланк - Дивачката от Франция, 1731 г.



Мари Анджелик живяла през 18 в., а историята й се превърнала в градска легенда. В продължение на 10 г. тя провървяла пеш хиляди километри сама през гористите местности на Франция. Тя се хранила с птици, жаби, риби, листа и корени.

Въоръжена с дървен прът тя воювала с дивите животни, особено с вълци. Била хваната на 19-годишна възраст, с потъмняла кожа, дълги и рошави коси и огромни нокти. Тя не можела да говори и се държала като диво животно.

Няколко богаташи се заели с възпитанието й, в резултат на което тя се научила да говори, да чете и да пише. През 1747 г. става монахиня за кратко. След като един от менторите й умира, тя намира нов благодетел. До края на дните си живее добре подсигурена и умира на 63-годишна възраст.

Джон Себуня - Момчето-маймуна, Уганда, 1991 г.

Джон избягал от дома си през 1988 г., когато бил на 3 г. Той видял как баща му убива майка му. Отишъл в джунглата и заживял сред маймуни.

Бил заловен през 1991 г. Имал огромни мазоли по коленете, защото ходел като маймуните, сред които живеел. Джон се научил да говори и да ходи. Хората, които го спасили открили певческия му талант и съдбата му дава шанс да стане популярен изпълнител, който обикаля Великобритания с детския хор Pearl of Africa.

Виктор Дивото момче от Аверион, Франция, 1797 г. 

Това е история, която е добре документирана от френските летописци в края на 18 в. Виктор бил изоставено дете, което живяло като дивак в продължение на 12 г. Щом бил открит станал обект на проучвания, главно заради неспособността му да говори.

Професор по биология го изследвал, учуден, че момчето може да издържа гол на минусови температури. Той не показвал никакъв дискомфорт да стои в снега. Той не могъл да се социализира и починал в психиатрична болница на 40-годишна възраст.