"Все повече хора търсят чипровските килими , откакто са признати от ЮНЕСКО като част от световното културно наследство. Искат да отнесат със себе си частица, вярвайки че знаците по тях ще донесат само добро. Този килим има такава символика, помага за връзката между човека и неговият Бог. Той е магия", изтъкна директорката на Историческия музей д-р Анита Комитска, предава  Камелия Александрова в 24 часа.

С феерията от багри на килимите, духова музика и ярко слънце, с усмивките Чипровци отново стана цветето на България, както са наричали Кипровец преди векове. Кметът Пламен Петков откри фестивала на килима с пожелание традицията да се съхрани жива още дълги години. Той обясни, че показват не само последователно дейностите в ръчното изработване на килима, но и съвременните мотиви в пана, икони и картини с чипровските мотиви.

Гостите се радваха на греещите в простора пъстри килими, а занаятчии показаха своето изкуство. Освен бабите килими тъкат в балканското градче и учениците от школото, носещо името на талантливият дипломат и прозорлив политик Петър Парчевич. Студенти от Националната художествена академия в специалността "Мода" представиха колекция от облекла, вдъхновени от чипровските килими и това беше кулминацията в празничната програма.

Дефилето е достойно за световния подиум. Идеята на ревюто Ре-старт, Ре- дизайн на старото е добре забравеното старо, което е двигател на всичко ново, каза доц. Анна Аврамова,преподавател в Националната художествена академия. Над 20 модела, създадени от студенти магистърски клас бяха показани в Чипровци.

Публиката бе очарована и не спести аплодисменти за колекцията на Рафаела Рафаелова "Магия за любов. Целта на фестивала е да се популяризира Чипровския килим, като представи както традицията в занаята, така и навлизането на съвременните мотиви.

Баба Юлия тъче от малка, усуква вълната и сяда пред стана, пред смаяните погледи на чужденците се ражда най-популярният мотив канатицата. Пременени в национални носии тъкачките се съревноваваха пред становете на открито..

Гостите посетиха обновената експозиция на историческия музей с вековни килими. В кулинарното шоу с гозба и песен се представиха Анна- Мария и майсторът готвач Иван Звездев, а в съботната вечер в балканското градче за доброто настроение на посетителите пя и свири Гъмзата.

Домакините предлагаха и еко сладка от горски плодове и домашни суджуци, бабе, колбаси, прочутите точени кори за богата баница.