От гаранция за стабилност чрез присъединяване към втората най-силна валута в света до "еднопосочен билет" и „Титаник“

Така варираха политическите мнения в кръглата маса днес в парламента, посветена на инфлацията, икономическия растеж и въвеждането на еврото, предаде БТА. 

Миналия петък правителството одобри Националния план за въвеждане на еврото от 1 януари 2024 г.

Искрен Митев („Продължаваме Промяната“) коментира, че това не е дебат "за" и "против" еврото, а по-скоро за ползите, предизвикателствата и рисковете от въвеждането на единната европейска валута. Ползите мисля, че станаха ясни - това е стабилността и присъединяването на България към втората най-силна валута в света, посочи той. Предизвикателствата по-скоро ще бъдат да обясним на хората, че може би цените няма да се повишат двойно, тъй като най-малко три месеца преди и девет месеца след това трябва да бъдат изписани в евро и в лева, обясни Митев.

Георги Ганев („Демократична България“) призова да се обсъдят и слабите места в различните позиции във връзка с еврото. Ако местим датата 30 години, няма ли да има поне един минус, попита той. Хайде да си признаем и да обсъдим минусите, допълни Ганев. Ако България каже: „Забравяме за еврото до неизвестното безкрайно бъдеще, някой ден може да се случи така, че да сме подготвени“, аз твърдя и мога да разкажа кошмари, при които стават лоши работи, коментира депутатът.

Кирил Симеонов („Има такъв народ“) посочи, че има рискове от асиметрични шокове, когато няма конвергенция в доходите. Във връзка с Хърватия, която предстои да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2023 г., той коментира, че тяхната покупателна способност е 62-63 процента спрямо еврозоната, а при нас е 51-52 процента. Според него кога е правилният момент за въвеждане на еврото, винаги можем да спорим.

Йордан Цонев (ДПС) коментира, че еврозоната очевидно ни е цел, има да дискутираме дали 2024 г. или кога. Според Цонев няма смисъл да се правят макроикономически оценки в момента, тъй като въпросът е и ще остане политически. Еврозоната е отдавна над критерия с инфлацията, еврозоната е много отдавна над критерия си дълг, БВП, дефицит. В кое еврозоната е в критериите си, че да има претенции към кандидатите си, попита той. Според Цонев не можем и не бива да се водим от това да бъдем в критериите. По думите му когато страните от еврозоната влязат в тези критерии, тогава можем и ние. Сега би трябвало да имаме други цели - да си съхраним максимално производството, работната сила, цели отрасли, да помогнем таргетирано на крайно нуждаещите се, да видим как ще се справим с енергийния колапс, без да нарушаваме санкциите на ЕС, да смекчим ударите за икономиката и за бизнеса, смята Йордан Цонев.

Румен Гечев от "БСП за България" подчерта, че когато Южна Европа е изпаднала в цайтнот през 2008 г.-2010 г. страните, които са били най-зле, са били членки на еврозоната. Не знам защо някои колеги, в това число и политици, твърдят, че с влизането в еврозоната следва край на кризите, край на банковите фалити, посочи той. Когато стана кризата през 2009 г., Италия правиха разчети и искаха да излязат, да се върнат към лирата, да обезценяват и да се спасяват от дълга, но се оказа, че не могат, каза Гечев. „Това е one way ticket (еднопосочен билет) за еврозоната. Веднъж вземеш ли решение - няма механизъм за излизане“, коментира той. В заключение Гечев призова всички институции да работят с максимални усилия, за да сме готови към датата за въвеждане на еврото.

Виктор Папазов, икономически съветник на „Възраждане“, коментира, че не е тайна, че „Възраждане“ е против еврото.

Цял следобед коментираме, че на 1 януари 2024 г. влизаме в еврозоната - аз не съм чул такова решение на парламента, посочи той. Според него не е редно едно правителство да налага подобно решение на парламента. "Еврото в момента е като един кораб, към който българската лодка лев е привързана и много се страхувам, че надписът на кораба е „Титаник“. И е хубаво винаги да запазим възможността си, ако този „Титаник“, както е тръгнало в последно време се блъсне в айсберг, ние да можем да прережем въжето и да се спасим в нашата си лодка, наречена български лев", коментира Виктор Папазов.