След 50 години пенсионерите у нас ще са два пъти повече от младите хора.

До 4 милиона ще се стопят българите до 2100 г., а населението ще застарява все повече, показват прогнозите на “Евростат”.

Отрицателната тенденция е отчетена и тази година. Към 1 януари 2019 г. европейската статистическа агенция е преброила точно 7 млн. души в България, след като през 2018 г. та са намалели с 50 хил, пише 24 часа.

Проблемът се задълбочава от това, че страната ни е с най-нисък естествен прираст в целия Европейски съюз - за миналата година той е бил минус 6,6 промила.

У нас е отчетена най-висока смъртност сред всичките 28 държави членки - 15,4 на 1000 души. Малко по-добре е ситуацията с ражданията. Тук се нареждаме на 23-а позиция с 8,9 новородени на 1000 човека, като средната стойност за ЕС е 9,7 промила. Най-малко бебета се раждат в Италия - 7,3 на 1000 души, следвана от Испания.

Населението намалява не само у нас, но и в цяла Европа. (Виж графиките.) Според прогнозите, базирани на все по-голямата миграция и демографските проблеми в много от страните членки, през 2100 г. Европа ще се стопи с 20 млн. до 493 млн. души. Спадът ще започне стремглаво след 2044 г., като дотогава все пак ще има покачване на жителите на съюза до 525 млн. човека.

Населението в Европа прогресивно ще застарява. Към началото на 2018 г. делът на децата в ЕС е 16%, а след 80 г. ще е паднал до 14 на сто. Броят на хората в активна възраст съответно също намалява - от 65% през миналата година до 55% през 2100 г. Възрастните хора над 65 години ще се увеличат с 11% и ще достигнат 31 на сто, а тези над 80-годишна възраст ще се утроят и ще стигнат до 15%.

В България през 2060 г. населението ще е намаляло до 5,2 млн. души, от които 2,66 млн. ще са между 20 и 64 години. 1,77 млн. ще са пенсионерите, от които 672 хил. ще са навършили 80 години, а децата и младежите ще са 937 хил.

От 4-те милиона българи през 2100 г. едва половината ще са в трудоспособна възраст. 1,3 млн. души ще са прехвърлили 64 години, като точно половината - 661 хил,, вече ще са минали и 80 години. За сметка на това хората под 20-годишна възраст ще са само 717 хил.

Данните на Националния статистически институт потвърждават европейските прогнози.

И двата инситута пресмятат, че през 2020 г. българите ще бъдат 6,9 млн. души, 10 години по-късно - около 6,5 млн., а през 2045 г. вече ще сме се стопили под 6 милиона. НСИ предвижда, че точно след половин век ще бъдем 5,79 млн., като забавя намаляването, което прогнозира Евростат. Според предвижданията през 2070 г. вече ще сме паднали под 5 млн. души.

Доц. Георги Бърдаров: Прогнозата е несигурна, след 70 г. ситуацията ще е коренно различна

- Проблемите ни са два - липса на младо активно население и най-висока обща смъртност

- България има потенциал да обърне негативните демографски тенденции

ЯРОСЛАВА ПРОХАЗКОВА

- Доц. Бърдаров, като демограф как ще коментирате прогнозата на Евростат, че през 2100 г. българите ще бъдем едва 4 милиона души?

- Смятам, че една такава прогноза е изключително рискована и нейното изпълнение е много несигурно. Тя е направена на базата на сегашните демографски тенденции. В момента обаче светът се променя изключително бързо. За мен лично прогноза за след 2030 г. е абсолютно несигурна, а камо ли за 2100 г. Да, ако се запази всичко, както е в момента, тя ще се изпълни 100%, но със сигурност след 10-15 г. нещата ще се променят, а след 70 г. ще бъдат коренно различни.

- А каква е вашата прогноза?

- Моята прогноза, че България има потенциал да обърне негативните демографски тенденции. Може да го постигне, може и да не го постигне, но, ако трябва да погледнем малко по-глобално, в умерените ширини има най-благоприятни условия за живот и стопанска дейност и демографски вакуум никога не се е търпял дълго време. Той се появява в Средновековието при чуми, пандемии и големи войни, но винаги се е запълвал бързо след това.

Демографски вакуум в България вече има в северозападните части. Той обаче при всички положения ще се запълни. Въпросът е да се запълни с българско население. В никакъв случай няма да останем 4 милиона и половина на тази територия към 2100 г. Светът в умерените ширини не търпи празно място, а ние сме в първите 10% държави с най-благоприятни условия за живот и стопанска дейност. Естествено и логично това не може да остане неусвоено - това не са тропици или полярните ширини.

- Да, но сме с най-висока смъртност в ЕС.

- Когато говорим за демография в България, винаги казвам, че съм много против катастрофични крайни съждения и прогнози. Но не може да избягаме от факта, че ние сме в тежка демографска криза. Това, което е важно, е, че най-накрая започна да се говори какво предизвика тази криза. Досега непрекъснато се обсъждаше, че е раждаемостта, но това не е вярно. Раждаемостта е съвсем нормална за европейска държава на този етап от своето развитие. Проблемите са ни два. Ние сме на първо място по обща смъртност. Има общини в Северозапада, където смъртността надхвърля 30 промила.

Такава смъртност имат само региони от Африка и Азия, които са във военен конфликт или са поразени от болестни пандемии като СПИН. Това вече е опасно.

Вторият е липсата на младо активно население. Това са двата демографски проблема, а не раждаемостта. Ние се вписваме перфектно в тенденциите на развития свят по раждаемост. Но при жените най-голямата група население е 65-69 г. Това е страшно. Това е социална бомба и демографски риск. Дължи се на това, че младите хора продължават да напускат България.

- Младите и образованите...

- Да, разбира се. Така обаче звучи малко дискриминационно. Затова казвам младите като цяло. Но, разбира се, колкото повече образовани хора напускат, толкова по-лошо за нацията. Когато се говори за емиграция, реемиграция, имиграция дори в Европа - това, което се случва с бежанците, там се попълва липсващото младо население с бежанци от Африка и Азия. Но това е попълване с хора, които са неграмотни или с ниско образование. Става дума само за количествено попълнение, а не за качествено.

- Има ли примери за обратими процеси в други държави?

- Ирландия е много характерен пример. Преди 70 г. е в демографски колапс, на ръба на клиничната смърт. Има начини нещата да се обърнат, но изисква много работа и отговорност от политици, от общество. Не е лесно, но е възможно. Това е моята теза.

Хората са притеснени, защото гледат само някакъв много кратък отрязък от време - как намаляваме през последните няколко години. Всяка година се раждат все по-малко бебета и се обявава апокалипсис. Раждат се все по-малко бебета не защото раждаемостта намалява, а защото в момента в детеродна възраст влизат родените през 1995-2000 г., когато раждаемостта беше много ниска, едноврменнно с това много хора напуснаха България с децата си.

Контингентът детеродно население ни е все по-малък. След 5-7 г. в него ще влязат родените през 2005-2007 г., когато раждаемостта беше по-висока. И раждаемостта в България ще се вдигне. Тогава ще залитнем в другата крайност. Ще кажем: излязохме от демографската криза, защото се раждат повече бебета. И пак няма да бъде вярно. Когато не виждаш тези неща, изпадаш или в паника, или в оптимизъм, без да имаш реалната картина.