1.САЩ (United States of America).

 Америка идва от името на флорентинския пътешественик Америго Веспучи. В 1502 година в писмо до херцог Медичи той предположил, че откритите от Колумб земи не са Азия, както последният предполагал, а част от нов континент. В 1507 година немският картограф Мартин Валдземюлер в книгата си Въведение в космографията предложил да нарекат новооткритата земя в чест на Америго. Първоначално Америка наричали само южния континент, а името се разпростряло и върху континента на север благодарение на картографа Герард Меркатор в 1538 година.

2.Канада (Сanada).

На езика на местно племе „каната“ означава „селище”. Отначало наименованието се отнасяло само до селцето Стадакона — “каната Стадакона“. Френският изследовател Жак Картие пръв използвал думата за цялата област. Името Канада се появява на карта за пръв път през 1791 година.

3 Мексико (México).

Идва от името на бога Мекситли. Според една легенда, Мекситли е тайното име на ацтекския бог на войната, а думата “Мексико“ означава “земята на Мекситли“. Отначало Мексико бил назоваван само градът, след това провинцията в състава на Нова Испания, а от XIX век и страната, получила своята независимост.

4.Гватемала (Guatemala)

 Идва от думата cuauhtēmallān. В превод от ацтекски език означава (място, където има много дървета). Така наричали тези земи местните воини-индианци, съпровождали Кортес и Педро де Алварадо (1485-1541, испански конкистадор, първият губернатор на Гватемала) в хода на завоюването на империята на ацтеките.

5. Бахамски острови (Commonwealth of the Bahamas)

Според една от версиите, названието Bahamas произлиза от испанското baja mar — “плитко море“

6. Салвадор (El Salvador)

 В 1528 година тези земи били завладени от испанските конкистадори, които нарекли тази територия в чест на Исус Христос. El Salvador в превод от испански означава “Спасител”.

7.Хондурас (Honduras)

Идва от honduras — „дълбина” Хипотезите са, че думата вероятно произлиза от испанското fondura — котвена стоянка или от фраза на Колумб по тези места след преживяна буря: „Слава Богу, избегнахме тези дълбини”

8.Коста-Рика (Costa Rica)

От испански — богат бряг. Първите колонии били основани от бедняци от изостанали области в Испания, които мечтаели да забогатеят отвъд океана.

9.Панама (Panamа)

Названието на страната идва от името на столицата. От езика на едно от местните племена думата се превежда като „изобилие” — на риба, пеперуди, дървета или всичко заедно. Според друга версия, названието идва от дума от езика на индианци от племето куна bannaba — „далечина“

10.Куба (Cuba)

Според една версия, името произлиза от езика на индианското племе таини и означава „плодородна земя в изобилие“ или „Голямата земя“. Според друга версия, мястото било кръстено Куба от Колумб в чест на едноименния град в южна Португалия. Това се връзва с хипотезата, че Колумб е бил и португалски шпионин.

11. Ямайка (Jamaica)

 Идва от езика на местното племе араваки –  Хамайка се превежда като „остров на изворите или на многото вода“.

12.Китай (China)

Най-многочислената страна в света има много имена. Самата дума „China“ („Чайна“) се появила при династията Цин, чийто основател се явява Цин Шъхуан – първият китайски император. Другото название „Китай“ (или „Катай“) дал известният изследовател Марко Поло, който нарекъл така Северен Китай, а Южен Китай нарекъл „Манги“. Китай има още едно название – „Чжунго“, образувано от думите „чжун“ („център“) и „го“ („страна“), което може да се преведе като „централна страна“ На български азиатската държава е по-известна като „Поднебесната империя“. В продължение на векове китайският народ вярвал, че тяхната земя е в самия център на сътворението под небето. И че колкото повече се отдалечавате от центъра, толкова по-варварско става населението. В известен смисъл били прави. Извън техните граници и зад Великата китайска стена живели различни номадски племена и безчислени монголски орди и ойрати.

13.Науру (Nauru)

8 ноември 1978 г. – британският капитан Джон Фърн, който пътувал до Китай през Нова Зеландия, акостира на отдалечен остров в Тихия океан. Туземците определено го впечатлили. Фърн пише: „поведението им беше много учтиво и те настойчиво ни караха да пуснем котва на техния остров“. Затова капитанът кръстил мястото „Приятният остров“.

14.Аржентина (Argentina)

За испанския мореплавател Хуан Диас де Солис се твърди, че е убил съпругата си в Португалия. За да избяга от властите, той се завръща в родината си и участва в многобройни плавания.Той открил устие на река и го нарекъл „Мар дулче“ („сладко море“) и отплавал по-навътре във вътрешността.  Там, близо до Буенос Айрес, изследователят го чакал жесток край: той и хората му били нападнати и убити от аборигени, докато екипажите на другите кораби в шок гледали случващото се. Неговият полубрат Франсиско Де Торес поел управлението на експедицията, но и него го споходил злощастен късмет: корабът му претърпял корабокрушение. Въпреки това, местните жители на тази нова земя били далеч по-приятелски настроени: те дарили на чуждоземците подаръци от чисто сребро. Разказите на очевидците се превърнали в легенда. Години по-късно друг пътешественик Себастиян Кабот говорел с оцелелите, които му разказали за богатството на туземците и планините им от сребро, а откритата от Солис река била кръстена Рио де ла Плата („Сребърната река“). През вековете мнозина пътешественици са търсели съкровището, но без резултат. Името на земята обаче останало и сега тази страна се нарича Аржентина – „сребърната“.

15.Чили (Chile)

Няколко са теориите за произхода на южноамериканската страна. Според някои думата „чили“ на езика на индианците мапуче означава „там, където свършва светът“. Може би мапуче са отишли на запад от Аржентина и са открили, че континентът свършва с чилийските брегове, гледащи към Тихия океан? Друга версия гласи, че името на страната идва  от звука cheele-cheele, с който индианците имитирали повика на птиците. Така или иначе, испанските конквистадори чули името „Чили“ от инките и когато се върнали след своята експедиция в Европа, те нарекли себе си „хората от Чили“.

 16.Испания (Spain)

Много от имената, които испанците са дали на новоткритите земи са запазени до днес. Един от тези случаи е с държава в Южна Америка. През 1499 г. испанският изследовател Алонсо де Охеда и Америго Веспучи видели местни туземци, живеещи покрай крайбрежията и край реките на къщи на кокили. Те кръщават земята Венецуела – „Малката Венеция“. Испанската традиция да се назовават земите на базата на погрешни наблюдения и изводи датира от хиляди години. Древните финикийски мореплаватели, предшественици на съвременните първооткриватели, преди около 3000 години откриват земя на запад от Средиземно море. В тези земи имало множество животни, които те взели за дамани (вид бозайници), затова нарекли мястото „И-шапан-им“ – „Островът на даманите“. Когато римляните дошли тук, те кръстили земята Испания. Същественото в случая е, че животните, които видели финикийците, били зайци. Ето как Испания, тази империя на мореплавателите, която е дала названието на редица нови земи въз основа на неверни легенди и грешни тълкувания, е получила името си също от погрешно тълкуване на видяното.

 17.Молдова (Moldova)

По време на лов трансилванският княз Драгош преследвал голям зубър (бик) в продължение на няколко дни. Неговите спътници, включително и няколко кучета, преследвали добичето, докато накрая не се уморили и отказали. Драгош се разочаровал, че плячката му се изплъзва, когато изведнъж видял, че любимото му куче Молда продължило да ловува. Молда не се отказало да преследва зубъра, докато изведнъж кучето и князът  заклещили бика близо до брега на реката. Но в резултат на жестока битка загинал не само зубърът, но и кучето. Драгош бил толкова разстроен от смъртта на своя верен другар, че нарекъл околните земи в негова чест. Някои източници разказват само за лова, а други споменават и легендата за кучето. Факт, е че на флага на Молдова присъства изображение на бик.

18. България (Bulgaria)

Ирландските предания разказват за народ болги, който е обитавал Тракия по времето на Кир Велики – VI век преди Христа. В древно посвещение към върховно тракийско божество се среща епитета Блегур – горящ, блестящ, светещ. Благодарение на тракийската дума блегур, ние можем най-сетне да разгадаем истинския смисъл на етнонима българи, а именно – светли, сияйни хора. България според тракийски език означава земя на светлина.