Анализ, публикуван в Clearing House.  Автор: Питър Шварц

Европа е в състояние на свободно падане. ЕС страда едновременно от няколко тежки проблеми и всеки един съдържа потенциал за катастрофа.

Нека ги разгледаме един по един.

Най-очевидният проблем за ЕС е, че съюзът няма никакъв икономически смисъл. В началото на 1950 г. имаше една малка група от не много различни народи, които решиха да интегрират своите икономики и основаха Европейската общност (ЕО): Белгия, Франция, Западна Германия, Италия, Люксембург и Холандия. През 1960 г. към тази  група се присъединиха още седем страни. След 1960 г., европейската интеграция и разширяването стана много сложно. 28 страни от Централна и  Източна Европа, бившите прибалтийски съветски републики, вече  са част от този нов съюз. Разширението изглеждаше привлекателно за европейските елити по идеологически причини, но няма никакъв икономически смисъл. Какво общо има между Швеция, Германия, Латвия, Гърция и България? Много малко, разбира се.  Но проблемите в една от страните,  могат да повлекат и други.

Гръцката криза и заплахата от „Grexit“ може да предизвика ефекта на доминото при така наречените „PIGS“ държави (Португалия, Италия, Гърция и Испания). Дори Франция е застрашена заради еврото. Изкуствен съюз с „валута без мисия“ не обещава хармония в общността.  Обещава бавен и мъчителен крах, като добавим и кризата с бежанците.

ЕС е на ръба на социален и културен колапс.

ЕС не може да поеме толкова много бежанци.

ЕС не разполага с възможности да ги спре.

Масивният приток изправя пред сложен проблем със сигурността всички страни от ЕС, а те не са подготвени да се справят.

Бежанците говорят на редки езици и местни диалекти, и е невъзможно на специалните части да получат каквато и да е информация за криминални елементи в техните редици. А да се следят толкова хора за предотвратяване на престъпления е невъзможно.

Държавите от ЕС не  разполагат с необходимите средства да затворят границите си, нито да депортират повечето бежанци, нито да ги контролират на своя територия. Разбира се, винаги ще има политици, които ще обещават как ще върнат бежанците у дома, но това е нагла и безочлива лъжа. По-голямата част от тези бежанци бягат от война, глад и крайна бедност и няма начин да бъдат принудени да се върнат обратно.

Оставането им, обаче, също е невъзможно, поне в културен смисъл. Пропагандата за интегриране на всички раси, вероизповедания и култури е несъстоятелна идея. Какво може да предложи ЕС на тези бежанци, за да ги интегрира?

Резултатът от сегашната бежанска криза е, че всички европейски култури днес са пряко застрашени от загубване на идентичност и установен начин на живот.

Не на последно място, тези бежанци ще се превърнат в огромна тежест за местната икономика и социалните услуги, които никога не са били предназначени да се справят с такъв наплив на нуждаещи се „клиенти“.

В обозримо бъдеще прогнозата е ясна: ще става все по-лошо.

ЕС е само колония на САЩ и не успя да защити собствените си интереси

ЕС се управлява от елит, който се продаде на Съединените щати. Пример за тяхната зависимост е Либия. САЩ и Франция унищожиха най-развитата страна в Африка, само че в момента стотици хиляди бежанци през Средиземно море търсят убежище в ЕС.

Този резултат беше очакван, но европейските страни не направиха нищо да го предотвратят. В действителност войните на Обама (Либия, Сирия, Афганистан, Ирак, Йемен, Сомалия, Пакистан), доведоха до огромните потоци бежанци. Прибавете към това и хаоса в Египет и Мали,  бедността в цяла Африка и имате причините за масовото преселение, което Европа  спира с високи заграждения, дълбоки ровове и сълзотворен газ.

ЕС се самоуби политически и икономически, като позволи на Украйна да предизвика гражданска война, довела до пълно разрушена икономика и удобен  режим на власт. Този развой също беше лесно прогнозируем. Но на евробюрократите  им беше нужен повод, за да наложат икономически санкции на Русия.

Струва си да припомним, че след Втората световна война Европа беше окупирана територия. Съветите  имаха Централно-източната част, а  САЩ и Великобритания – западната.

Ние бяхме учени да мислим, че хората, които живеят в „потисничество“ от  “Варшавския договор“,  са по-малко свободни от тези, които са защитени от Северноатлантическия договор.

Но както руснаците изхранваха своя  компадор елит  във всяка страна от Източна Европа, същото направи САЩ на Запад.

Разликата е,  че когато съветската система рухна, американската система  получи по-добри перспективи от разпадането на Съветския съюз. Ако не друго, от 1991 г. насам желязната хватка на САЩ на територията на ЕС стана още по-силна отпреди.

Тъжната реалност е проста: ЕС е колония на САЩ, управляван от марионетки на САЩ, които не могат и не искат  да се застъпят за  европейските интереси.

ЕС е в дълбока политическа криза

До края на 1980 г., имаше истинска опозиция в лицето на „левите“ партии в Европа. В Италия и Франция комунистите почти дойдоха на власт. Но веднага след като съветската система се срина, всички европейски опозиционните партии или изчезнаха, или бяха бързо кооптирани от системата. В резултат на това Европа загуби и малката опозиция и коректив. Политиката й се превърна в марка за безидейност,  различните участници се преструват, че се работят по реалните проблеми в системата. В действителност всички се занимават само с измислени, изкуствено създадени „проблеми“, като  разрешаване на хомосексуалния брак, например.

В този прекрасен нов свят на имитация на политики, никой не е отговорен за възникналите реални проблеми. Те никога не се решават, само се замитат под килима до следващите избори за Европарламент. Що се отнася до англо-ционистките господари на ЕС, те не се интересуват какво се случва, освен ако не са  засегнати собствените им интереси.

Може да се каже, че „Титаник” потъва, но оркестърът продължава да свири. Всеки мрази капитана и екипажа, но никой не знае с какво да ги замени.