Електорални нагласи на твърдо решилите да гласуват на парламентарните избори на 14 ноември 2021 година

Шест партии към момента изглеждат сигурно представени в състава на следващия парламент, гласи национално изследване на Екзакта Рисърч Груп, проведено в периода 6-12 октомври сред 1025 пълнолетни български граждани в 99 гнезда, в 70 населени места от цялата страна.

Според данните ГЕРБ е първа политическа сила и запазва тази си позиция в няколко поредни изследвания на Екзакта. Не толкова стабилни изглеждат нещата, обаче, когато става дума за подреждането на следващите три партии. В момента след ГЕРБ на местата от второ до четвърто се нареждат „Продължаваме промяната”, „Има такъв народ” и БСП, като разликата между трите формации е в рамките на половин процент. Това предвещава жестока конкуренция до самия край на кампанията, което е предизвикателство и пред прогнозите за изхода от вота.

Партията, която бъде припозната от избирателите като основен съперник на ГЕРБ, би могла да получи допълнителен електорален бонус в рамките на кампанията.

Три от по-малките формации също ще се стремят да подобряват резултата си до края на кампанията. Това са ИБГНИ, ВМРО и „Възраждане”. По време на двете кампании от началото на годината, ИБГНИ успяваше да мобилизира привържениците си и двукратно влезе в парламента. ВМРО на тези избори се явяват самостоятелно след участие в две коалиции и това би могло да амбицира допълнително електората им. „Възраждане” също демонстрират растящо самочувствие.

На политическата сцена има нов играч /ПП/ припознаван от немалко българи като лицето на промяната.

Ето как изглеждат и нагласите в проценти, според Екзакта:

ГЕРБ-СДС получава 23,5% от гласовете, Продължаваме промяната – 15,5%, Има такъв народ – 15,2%, БСП – 15%, Демократична България – 10,2%, ДПС – 9,4%, Изправи се БГ. Ние идваме – 2,6%, ВМРО – 2,5%, Възраждане – 1,9%.

Проучването прави и извода, че всеки пети българин се е разочаровал от партията, за която е гласувал на 11 юли.

Около една четвърт от гласувалите за ИТН на парламентарните избори на 11 юли, сега заявяват, че ще подкрепят ПП. Възможно е ИБГНИ да изгуби до 20% от избирателите си от юли, които да се преориентират към ПП. До момента ПП привлича не повече от 15% бивши избиратели на ДБ от юли т.г. ПП не успява да привлече значим дял гласове от избирателите на БСП. Не повече от 5% от гласувалите за БСП през юли, биха се преориентирали към ПП през ноември.

От данните е видно, че ПП е партията, която привлича най-много гласове на избиратели, които не са гласували през юли.

52% от българите заявяват твърдото си намерение да гласуват на предстоящите президентски избори. Деклариращите намерение да гласуват на парламентарния вот са малко по-нисък дял – около 49%. Желаещите да гласуват на президентските избори, които се колебаят кого да изберат, са 13,6%, а желаещите да гласуват на парламентарните избори, които се колебаят коя формация да подкрепят, са 12%. /БГНЕС

За проучването е използвана стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%-овите дялове е +/- 3%. Изследването е проведено със собствени средства на „Екзакта Рисърч Груп”.