Птицата е опръстенена от Литва и вероятно е пострадала при есенната миграция

Експертите от Регионалната инспекция по околната среда и водите - Русе изпратиха млад черен щъркел (Ciconia nigra) за рехабилитация в Центъра за размножаване и рехабилитация на редки видове на организацията „Зелени Балкани“ в град Стара Загора. Птицата е открита в близост до село Батин от местен жител на село Горно Абланово, община Борово, по време на почивните дни. Макар да няма видими следи от травми, щъркелът показва проблеми с крайниците. Той е пръстенован в Литва и според експертите вероятно е пострадал по време на есенната миграция. От Спасителния център съобщават, че птицата има стара фрактура на десния крайник и страда от изтощение.

Пръстените, използвани за маркиране на птиците, съдържат уникален идентификационен номер и информация за страната и организацията, отговорни за поставянето му. Пръстеноването е един от най-достъпните и ефективни методи за изучаване на миграционните маршрути и поведението на птиците. Повторното улавяне, наблюдение или намиране на птици с пръстени предоставя ценна информация за техните движения. В България дейността по пръстеноване се координира от Българската орнитологична централа към Българската академия на науките.

Черният щъркел се отличава от белия с по-малки размери и тъмното си оперение. Тялото му е почти изцяло черно, с изключение на белия корем. Неговите клюн и крака са с ярък червен цвят, докато младите екземпляри имат кафеникава окраска и бял корем. Храни се основно с риба, но не пропуска и земноводни, насекоми и други дребни животни. Този вид обитава речни поречия и влажни зони, където рибата е изобилна. Черният щъркел гнезди на скали или дървета, разположени в стари гори, далеч от човешки селища.

Тези птици са далечни мигранти, като прекарват зимните месеци в Африка, южно от пустинята Сахара. Есенната им миграция започва в средата на август и продължава до началото на октомври, докато през пролетта се завръщат в периода март-април. За разлика от белите щъркели, черните не образуват големи ята. Те често мигрират в малки групи или дори поединично, понякога заедно с други видове реещи се птици. В България този вид е защитен и попада под опеката на местното законодателство за защита на дивата природа.