След 10 дни изтича срокът, в който държавата ни трябва да отговори защо от Закона за обществените поръчки (ЗОП) са извадени частните болници.

Държавата ни е питана два пъти защо в националното законодателство има въведено нарушение на европейска директива. Това научихме от FrogNews, които се позовават  на свои източници в Еврокомисията. 

След гръмналия наскоро сандал с огромните разлики в цените на лекарствата, които е плащала Здравната каса на частни и държавни болници, на всички им стана ясно, че частните здрави заведения са изключени от задължение да провеждат поръчки по ЗОП за лекарства. Проверка на Фрог установи, че това е станало с поправката в закона за обществените поръчки, която е внесена по станалия запазена марка на управляващите модел – без много шум, от някой си депутат от управляващите, между двете четения на поправките в закона. На пръв поглед може да изглежда, че е нещо дописано „на коляно“, но предвид облагите от нея, по-скоро сигнализира за добре премислен и организиран ход на управляващите.

Предисторията

В края на 2015 г. в Народното събрание е разгледан нов законопроект за обществените поръчки, които да трябва да отрази новоприетата към онзи момент директива на ЕС, уреждаща реда за харчене на публични средства. Между първо и второ четене група народни представители, начело с депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов, внася предложение за изменение на първоначалния проект, с който е предвидено изричното изключване на частните болници от обхвата на ЗОП с мотивите, че обратното противоречало на въпросната директива. Предложението е прието от правната комисия и така през 2016 г. с новоприетия ЗОП, частните болници спират да провеждат търгове при доставки на лекарства, медицински изделия, други болнични консумативи, услуги и т.н.

Що е то „публичноправна организация“

Въпросът, който се повдига при предлагането на промяната между двете четения, се съсредоточава върху това дали частните болници са публичноправни организации. Според Директивата, именно те задължително провеждат обществени поръчки при закупуване на стоки и услуги.

Във въпросната директива, заради която е приет новия закон, има дефиниция на публичноправна организация, която гласи: създадена е за конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер (например болница); която има правосубектност (т.е е юридическо лице) и най-важното - която се финансира в по-голямата си част от държавни, регионални или местни органи или от други публич­ноправни организации (например от НЗОК).

Несъмнено, частните болници попадат под обхвата на тази дефиниция, най-малко, защото получават финансиране от НЗОК. Това е и причината в първоначалния проект те да не са изключени от обхвата на възложителите по ЗОП. В директивата също няма подобни изключения. Това не пречи обаче на вносителите на поправката да обосноват предложението за изключване на частните болници от ЗОП именно с директивата. Прави впечатление например, че един от депутатите, вносители на предложението между двете четения, сега е член на управителния съвет на една от организациите, представляващи интересите на частните болници в България.

Допълнителен аргумент срещу тезата, че изключването на частните болници от обхвата на ЗОП било в синхрон със законодателството на ЕС, е решението на съда в Люксембург, известно като AOK Rheinland. При него съдът приема, че частни организации, устроени и финансирани аналогично на частните болници в България, са длъжни да провеждат обществени поръчки, защото са „публичноправни“.

Как реагират в Брюксел

През 2017 г. ЕК е информирана за съдържанието на новоприетия закон, включително за изключването на частните болници от обхвата му. В началото на същата година Комисията започва проверка и след извършен анализ изпраща специално писмо до България с информация, че е установено нарушение на Директивата

Обобщената информация може да видите на български ТУК.

Полученият от българската страна отговор явно не е бил удовлетворителен за Комисията, защото през ноември 2019 г. се изпраща ново писмо. С него Комисията дава двумесечен срок за отговор, след който ще реши какви мерки да предприеме.

Повече информация за това може да видите на български ТУК* или в края на текста.

Какво означават тези две писма на езика на ЕС

Изпращането на такива писма идва под заглавието „пакет с нарушения“ и се изпраща периодично до държавите – членки, когато се установят нарушения на европейското законодателство. Казано по – ясно, по този начин се дава възможност на държавата сама да отстрани нарушенията и да обясни причините за тях и да се защити.

Последващите писма означават, че нарушението все още не е отстранено и държавата не е дала ясни обяснения и мотиви за поведението си. В тези случай (както и с коментирания) се изпраща последваща нотификация, която на практика представлява начална фаза на процедура за нарушение на законодателството на ЕС. При липсата на задоволителен втори отговор в срок, ЕК има право да изготви мотивирана позиция и да започне наказателна процедура срещу държавата – членка.

Срокът на България да отговори по второто писмо на ЕС за нарушенията на ЗОП изтича на 27.01.2020 г. Очевидно обясненията, че поправката е предложена, за да се осигури придържане към евродирективата, се опровергават именно от тези, които следят спазването на директивите от страните в ЕС.

Остават отворени въпросите защо е била предложена тази поправка между двете четения, както и защо цяла година законът остава непроменен, въпреки активността на Европейската комисия.

===

24.012019 г.

Официални уведомителни писма

Обществени поръчки: Комисията призовава 15 държави членки да спазват правилата в областта на обществените поръчки и концесиите

Комисията днес реши да изпрати официални уведомителни писма до 15 държави членки (България, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Финландия, Германия, Унгария, Италия, Малта, Нидерландия, Полша, Румъния, Швеция и Обединеното кралство) относно съответствието на тяхното национално законодателство с правилата на ЕС в областта на обществените поръчки и концесиите. Новите правила (Директива 2014/24/ЕС, Директива 2014/25/ЕС и Директива 2014/23/ЕС) трябваше да бъдат транспонирани от държавите членки в националното право до 18 април 2016 г. Днешните писма са резултат от проверка за съответствие, проведена от Комисията с цел да се установи дали националните разпоредби за транспониране са в съответствие с директивите на ЕС. Същата преценка се извършва или ще бъде извършена по отношение на останалите държави членки, в които транспонирането е завършено със съществени закъснения (вж. делата, заведени пред Съда на ЕС). Държавите членки разполагат със срок от два месеца, за да отговорят на доводите на Комисията В противен чай Комисията може да реши впоследствие да изпрати мотивирано становище.

27.11.2019

Мотивирани становища и допълнителни официални уведомителни писма Обществени поръчки: Комисията предприема допълнителни действия срещу 4 държави членки във връзка с националните им правила в областта на обществените поръчки и концесиите.

Днес Комисията реши да изпрати мотивирани становища на Чехия и Полша, тъй като националното им законодателство не е в съответствие с директивите от 2014 г. за обществените поръчки и за концесиите (директиви 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС и Директива 2014/23/ЕС). Комисията реши също да изпрати допълнителни официални уведомителни писма на България и Италия, за да поиска от тях допълнителна информация за националните им правила, с които се транспонира същото законодателство на ЕС.

Четирите решения, взети днес, са последващи действия във връзка с официалните уведомителни писма, изпратени през януари 2019 г., и следват официалните уведомителни писма, изпратени през октомври 2019 г. Всички държави членки разполагат с два месеца, за да отговорят на доводите на Комисията, съдържащи се в изпратените днес допълнителни официални уведомителни писма и мотивирани становища. Ако не го направят, Комисията може да реши да изпрати мотивирано становище на България и Италия или да предяви иск пред Съда на ЕС срещу Чехия и Полша.