Европейската комисия днес отправи редица предупреждения към България в различни области, като най-сериозно е решението да предяви иск пред Съда на ЕС заради пропуски в безопасността на железопътния транспорт.

На съд заради жп транспорта

Европейската комисията реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България за това, че държавата не е осигурила правилното транспониране и прилагане на законодателството на ЕС за безопасността на железопътния транспорт.

Директивата изисква от държавите членки да създадат разследващ орган, който в своята организация, юридическа структура и при вземането на решения е независим от железопътните предприятия, управителя на инфраструктурата, органа, налагащ таксите, органа, разпределящ инфраструктурен капацитет, и нотифицирания орган, както и от всяка страна, чиито интереси биха могли да са в противоречие със задачите, възложени на разследващия орган. В това отношение България не е осигурила пълното транспониране и прилагане на директивата на национално равнище. Крайният срок за транспонирането на директивата изтече на 30 април 2006 г.

Новината от Брюксел идва в деня, в който цялото ръководство на БДЖ подаде оставка.

Технически прегледи

Комисията също така настоятелно призовава България изцяло да транспонира европейските правила за периодичните технически прегледи на моторните превозни средства и техните ремаркета в своето национално право. В директива са посочени елементите, подлежащи на преглед по време на проверката на техническата изправност, методите за преглед, неизправностите и тяхната оценка.

България разполага със срок от два месеца, за да отговори. Ако не го направи, комисията може да реши да сезира Съда на ЕС.

Летищни такси

Комисията реши да изпрати допълнително официално уведомително писмо на България заради това, че страната не е транспонирала правилно правилата на ЕС за летищните такси.

От държавите членки се изисква да въведат национални мерки, за да се гарантира, че летищните такси за въздушните превозвачи се определят в съответствие с принципите за прозрачност, консултиране и недискриминация. България разполага с два месеца, за да отговори на доводите, изложени от комисията. Ако не направи това, комисията може да реши да изпрати мотивирано становище.

От началото на 2017 г. летището уеднакви таксите за пътник за двата терминала и ги установи на 5.50 евро. Това доведе до недоволство от страна на нискобюджетния превозвач "Уиз ер", който не можа да премести всичките си полети там и се наложи да остане на стария терминал. Причината е, че Терминал 2 е по-модерен и предлага по-качествена услуга, заради което според превозвача и цената трябва да е различна. Компанията обяви, че ще сезира Брюксел.

От началото на тази таксата за обслужване на пътник на летище София е намалена от 5.50 евро на 5.46 евро. Таксата, която плащат авиокомпаниите за кацане на самолет, пък падна със 7%. Другият голям нискобюджетен превозвач "Райънер" обяви, че ще се оплаче в Брюксел срещу летището заради неправомерна държавна помощ, която според тях България предоставя на превозвача "България ер" като не санкционира превозвача за неплатени с години летищни такси.

Качеството на въздуха

Европейската комисия настоятелно призовава България да изпълни изцяло решението на Съда на ЕС от 5 април 2017 г. Съдът установи, че България е нарушила задълженията си според Директивата за качеството на въздуха, като не спазва изискванията за пределно допустимите концентрации на ФПЧ10 в атмосферния въздух и за свеждане до минимум на продължителността на периода на превишаване на стойностите.

България е приела мерки, свързани с движението по пътищата, а именно изменение на разпоредбите за движение по пътищата, включително за контрола на отпадъците от излезли от употреба превозни средства, и техническите прегледи. Въпреки че това е стъпка в правилната посока, други мерки, които могат да допринесат за подобряване на качеството на въздуха, например нови изисквания за съдържанието на сяра и пепел във въглищата и брикетите, използвани за битово отопление, все още са на етап планиране.

Ако България не предприеме необходимите действия и случаят отново бъде отнесен до Съда на ЕС, могат да бъдат наложени финансови санкции. България разполага с два месеца, за да отговори.

Отделно комисията призовава България да приведе своето законодателство за качеството на въздуха в съответствие с европейските правила. Според законодателството на ЕС държавите членки са длъжни да предприемат подходящи мерки за свеждане до минимум на продължителността на периодите на превишаване на допустимите стойности. Комисията изразява загриженост за формулировката в законодателство на България, която не отговаря на това изискване.

На страната се изпраща официално уведомително писмо с двумесечен срок за отговор. Ако тя не отговори, комисията може да реши да изпрати мотивирано становище.

Автоматичен обмен на информация

Европейската комисия за пръв път уведоми днес България, че продължава да поддържа по-широк от позволеното в ЕС кръг от лица, за които не изпраща автоматично информация на останалите страни членки. Данните трябва да са за това какви са техните финансови приходи, включително дивиденти, капиталови печалби и салда по сметки.

Ако до два месеца властите в София не предприемат коригиращи действия, еврокомисията може да премине към мотивирано становище.

Друго от нарушенията според еврокомисията е, че в страната се "дава възможност на някои видове субекти, например партньорства, да избягват комплексна проверка и изключва някои анюитети от обхвата си".

Конфискация на средствата от престъпна дейност

Европейската комисия предупреди днес България, че изостава с повече от три години от крайния срок, в който е трябвало да информира как е пригодила националното законодателство към директива на ЕС от 2014 г. за временната забрана (замразяване) и конфискацията на средствата и облагите от престъпна дейност в ЕС.

Ако властите в София не изпратят адекватен отговор до два месеца, България би трябвало да бъде изправена пред Съда на Европейския съюз.

Правила за предоставяне на убежище

Комисията е установила, че недостатъците в българската система за предоставяне на убежище и свързаните с нея помощни услуги са в нарушение на разпоредбите на Директивата за процедурите за убежище, Директивата за условията на приемане и Хартата на основните права.

Опасенията са за настаняването и законното представителство на непридружени ненавършили пълнолетие лица; правилното идентифициране и подпомагане на уязвими кандидати за убежище; предоставянето на подходяща правна помощ; задържането на кандидати за убежище и защитните мерки в рамките на процедурата по задържане.

Ако България не предприеме действия в рамките на следващите два месеца, комисията може да ѝ изпрати мотивирано становище по този въпрос.

Как протичат наказателните присъди на Еврокомисията

Процедурата протича на няколко етапа.

- Комисията изпраща официално уведомително писмо с искане за допълнителна информация до съответната държава, която трябва да отговори подробно в рамките на определен срок, обикновено два месеца.

- Ако комисията заключи, че държавата не изпълнява задълженията си според правото на ЕС, тя може да изпрати мотивирано становище - официално искане за спазване на правото на ЕС. В него се обяснява защо комисията смята, че държавата нарушава законодателството на ЕС. В него също така се отправя искане държавата от ЕС да информира комисията за предприетите мерки в рамките на определен срок, обикновено два месеца.

- Ако държавата не изпълни изискванията, комисията може да отнесе въпроса до Съда на ЕС. Повечето случаи се решават, преди да бъдат отнесени до Съда.

- Ако държава не съобщи навреме за мерките, с които се прилагат разпоредбите на дадена директива, комисията може да поиска от Съда да наложи санкции.

- Ако Съдът на Европейския съюз установи, че дадена държава е нарушила правото на ЕС, националните органи трябва да предприемат действия, за да се съобразят с решението на съда.

- Ако въпреки решението на съда държавата от ЕС не коригира ситуацията, комисията може отново да отнесе въпроса до съда.

- Когато въпросът бъде отнесен за втори път до съда, комисията предлага на съда да наложи финансови санкции, които могат да бъдат под формата на еднократна сума и/или дневни плащания.