Да пазаруваш в Технополис се оказва колкото удовлетворяващо в началото, толкова и разочароващо на финала.

С ръка на сърцето мога да кажа, че обслужването в самия магазин е добро – компетентно и на ниво, но за жалост финалното звено от цялостното обслужване дъни общата картинка.

Преди няколко дни решаваме да си купим сушилня. Тъй като и преди сме избирали техника от Технополис и сме оставали доволни от обслужването там и наличието на разнообразен асортимент, и този път решихме, че сушилнята ще си я купим отново от този магазин. И наистина не останахме разочаровани. Получихме адекватно и компетентно обслужване от консултант, който ни обърна подобаващо внимание, разясни ни качествата и особеностите на всеки уред, неговите предимства и недостатъци и без колебание успяхме да се спрем на сушилня, която ни удовлетворяваше и като цена, и като функционалности. До тук всичко нормално.

При самото оформяне на документите за покупка ни задават въпрос дали желаем безплатен транспорт до дома ни, който включва превоз на закупения уред  до посочен адрес и доставка до врата. Това, предполагам се сещате, не е съвсем безплатно, тъй като със сигурност този транспорт си е включен в крайната цена на продукта. Това наистина е добра услуга, като част от цялостното обслужване, особено при закупуването на голям уред, чието пренасяне до местоназначението му е трудна и непосилна задача за доста от обикновените клиенти.

И така, ние се съгласяваме. Датата, мястото и часът на доставката са уточнени. Инструктират ни, че трябва да посрещнем техния служител, след като ни се обади, че е на адреса и да му покажем касовата бележка. Разбираемо – целта е да удостоверим направената покупка. Тръгваме си доволни от обслужването и новата придобивка.

На следващия ден звъни служител Х по телефона да ни информира, че са се насочили към нашия адрес за доставка. Поставя нареждане някой да слезе до долу да го посрещне. Речено сторено. Слизам пред блока послушно, въоръжен с всички книжа за покупка и им ги показвам на двамата господа, служители на Технополис. Още долу пред блока ме карат да се подпиша, че съм получил уреда. Грешка от моя страна, че го правя преди физическата му доставка до вратата, каквато е предварителната и официална договорка.

Дружелюбно и по човешки им помагам да качим сушилнята в асансьора. Редом с нея, влизам и аз и се оказвам притиснат от вътрешната страна. След което служителят на Технополис господин  „Върша си работата, ама наполовина“ нагло и безскрупулно ми казва „Довиждане“ и  ми тръшва вратата на асансьора под носа. От изненада не мога да реагирам дори. Не ме питайте как се оправих после и как успях да изляза от асансьора заедно с новия електроуред. В такава една ситуация нямаш друг избор освен някак да се измъкнеш и да запазиш самообладание.

В такава една ситуация ти пада и главоломно позитивното мнение за веригата магазини Технополис. Издънката е обслужването им в транспортния отдел. Трудно ми е само да си представя, ако на мое място в асансьора беше жена или още по-зле -  немощен човек, независимо от пола му.

Ден по-късно, леко примирен с това, което ми се случи, научавам от моя приятелка, купила си сушилня, че същата тази „двойка“ служители от Технополис са им оказали честта да направят доставката на уреда до у тях. За немалка моя изненада разбирам, че горе долу отношението е било същото. Е да, качили са уреда до вратата. Но преди да се стигне до това, горката ми приятелка е трябвало да „се наслади“ на грубо, нагло и безочливо отношение от страна на господин „Върша си работата, ама наполовина“. И то не по нейна вина, щото човекът взел, че сбъркал адреса и се наложило тя да обере негативите от неговата разсеяност и недоглеждане. Да не споменавам, че когато ги е помолила да внесат сушилнята в дома й (тъй като е била сама и е нямало кой да й помогне), те най-категорично, вършейки „професионалните си задължения“, са й отказали. Все пак за това не им се плаща и няма защо да си правят труда.

Но за жалост в България е така. Няма идеални неща. Я тъкмо да си доволен от нещо, я след това да ти спихне ентусиазма. Не може всичко да е перфектно, нали. Все пак трябва подобаващо да си защитаваме“реномето“.

А всъщност от личен опит знам, че малко му трябва на човек да е доволен. Защото понякога не е достатъчно само да си добър търговец. Понякога е достатъчно просто да вложиш човешко отношение. Тогава дори и малките несъвършенства са без значение и остават встрани.

Авторът на това писмо е един разочарован клиент от Русе