Печалбата се акумулира там, където са щаб квартирите, заяви икономистът

Разликите в доходите в столицата и страната са сериозни и се задълбочават, предупреждават икономисти.

Националната статистика показва, че БВП на човек в столицата е 3 и половина пъти по-голяма от това в редица области в страна.

Например, средната годишна заплата в Благоевград е два пъти по-ниска от тази в столицата. В югозападната област 23% от населението живее под линията на бедност.

Въпреки, че доходите нарастват с 18% все още много региони от страната изостават икономически. Подобни зони се оформят както в Северна, така и в Южна България.

Преработващата индустрия, енергетиката, информационните технологии и туризма са индустриите-двигатели на икономически растеж в регионите от страната. По-добрата свързаност между икономическите региони в Южна България допринася за тяхното развитие спрямо Севера.

"Проблемът на северните икономически центрове е, че не са свързани. Там като, че ли липсва чисто инфраструктурна възможност, тъй като северната магистрала не е завършена, а пък вертикалните коридори, които трябва да свържат градовете по Дунав с икономическите центрове на юг през Стара планина на този етап по скоро изглеждат като проект, отколкото като нещо, което ще се случи в близко бъдеще", каза Адриан Николов, икономист в Институтът за пазарна икономика, предава БНТ.

"Там, където имаме щаб квартири, там всъщност се акумулира печалбата на съответната фирма. А там, където имате само фабрики и заводи, имате наистина по-ниски заплати и град Русе и редица други градове от Северна България имат предимно точно тази функция на обслужващи предприятия", заяви икономистът и преподавател в Русенския университет доц. Даниел Павлов.

Данните показват разлика до три и половина пъти в БВП на глава от населението в области като Русе, Силистра и Кюстендил спрямо столицата. Видима е разликата и в преките чуждестранни инвестиции. Но друг съществен проблем в икономическото развитие на регионите е демографската криза и човешкия капитал.

"Природните и антропогенните ресурси ги е имало стотици векове преди нас и ще ги има и след нас. Въпросът е в човешкия капитал и потенциала, който имаме ние като държава. Той не е малък но е ключов проблем за развитие на икономиката. Има градове в България, в които населението не позволява да бъде развиван един или друг тип индустрия на база на различни показатели - някои казват, че няма кадри, други - демографски няма хора на тази територия, които да отидат в образователната система, да ги подготви и да придобият тези компетенции, след като завършат да ги приложат на терен в публичния и частния сектор", обясни доц. д-р Георги Николов, ръководител на катедра "Регионално развитие", УНСС.

Така трудно се привличат инвестиции, а заплатите остават ниски. От друга страна доц. Николов коментира, че за да се постигне фискална децентрализация на районите е нужен допълнителен ръст на БВП.