Те улавят лъчите и ги разсейват

Растенията са в основата на живота на Земята. Той не би бил такъв, ако не са растенията.

Това заяви в интервю за БГНЕС доц. д-р Антоанета Петрова, която работи в Сектор „Тропически и субтропически колекции“ в Ботаническата градина на Българската академия на науките (БАН).

„Растенията са тези, които от вода, въглероден диоксид в своите органи и най-вече в листа, който е един от трите основни органи на растенията, произвеждат цялата първична органична маса на Земята“, подчерта доц. Петрова.

Растенията са храна за хората и за животните. Те произвеждат кислорода, който дишаме. Постепенно в процеса на еволюцията, с насищането на атмосферата с кислород, са възниквали други организми, т.е. възможност за по-разнообразен живот. „Това е причината да изберем този път да покажем разнообразието на листата и да говорим за листата, за тяхното значение, за тяхното устройство“, каза доц. Петрова.

В Ботаническата градина на БАН могат да се видят много растенията. „Нашите колекции са около 5 хиляди вида. А на самата експозиция могат да се видят представители на всички големи еволюционни групи, започвайки от папратите, чиито листа са доста специфични“, посочи доц. Петрова и обърна внимание, че за разлика от листата на семенните растения, те нарастват с върха си.

Тематичната експозиция включва и представителите на голосеменните растения. „Между тях има и някои древни растения с уникални листа, каквото е Гинкото – единичен, наистина уникален случай на форма на листата, на разположение на проводящите тъкани в него, така че показваме и него“, добави доц. Петрова.

Показани са също цветните или покритосеменни растения. „Учащите могат да видят разликата между растенията, чиито зародишни листа са два, и растенията, които са само с един зародишен лист“, допълни доц. Петрова, като отбеляза, че след това могат да видят различия на форми на листата, различен начин на разполагане на листата, включително някои много интересни адаптации.

Могат да се видят и различни специфични видоизменения, които са свързани с получаване на азот, например при насекомоядните растения с начина на изхранване.

„Също така при кактусите, където нямаме листа при повечето от тях, защото листата са видоизменени в бодли и ролята на тези бодли всички ги свързват първоначално с това да се предпазят от животните, но всъщност първата роля на бодлите при кактусите е да предпазят кактуса от прегряване и изгаряне на тялото, защото тези бодли разпръскват светлинните лъчи“, обясни доц. Петрова.

Тя подчерта, че именно за това се препоръчва в близост до компютър, до телевизор, където има едностранно лъчение, да се поставя кактус или друго растение с розетъчна форма, защото те улавят тези лъчи и ги разсейват.

Показваме са също и листата, които са известни като движещи се. Такъв представител е Срамежливата Мимоза, която има най-бързите движения. „Но също така едно дребничко растение, наречено Биофитум, което вечер си прибира листата, навежда ги и си ляга да спи, така че показваме и едно такова растение“, добави още доц. Петрова.

Показани са и някои много интересни листа на Бегонии, но в колекцията могат да се видят много повече.

„Показваме банана, който отново в колекцията може да се види като много по-голямо растение, защото листата на бананите са сред най-големите в растителния свят“, каза още доц. Петрова.

Експозицията включва някои форми на жилкуване, между които много красиви такива са при Антуриумите, които ги правят много желан обект за колекциониране в последните десетилетия.

„Показваме едно от най-уникалните растения в света, и то е растение, което се среща в България – това е Родопският силивряк, или наричан още Орфеево цвете“, посочи доц. Петрова.

Родопският силивряк има уникалната способност в сухи периоди да изпадне в състояние на анабиоза – без да показва жизнени функции, да изсъхне напълно и след това, при възстановяване на влажността, тези листа да поемат вода, да се съживят и растението да продължи да живее. „И този вид може да издържа в сухо състояние без никаква вода, която е жизненоважна, 36 месеца“, отбеляза доц. Петрова. Тя уточни, че има и други растения в света, които имат това свойство, но това е растението с най-дълъг период на анабиоза.

Доц. Петрова отбеляза, че именно благодарение на въглеродния диоксид се създават въглехидратите, които след това в някои растения претърпяват промени и се превръщат в белтъчини, или пък от следващите организми в хранителната верига, от животните се създават други групи хранителни вещества. „Това превръщане на водата с въглеродния диоксид във въглехидрати се извършва в едни много дребни органи, в растителните клетки чрез веществото хлорофил“, допълни тя.

Доц. Петрова определи като абсолютен мит, че не трябва да се спи в помещения, в които има растения. „Това е абсолютен мит, защото растенията през целия ден отделят кислород. Количествата въглероден диоксид, което те отделят в процеса на дишане през нощта, е много по-малко“, заяви тя и заключи, че фикусите са едни от растенията, които са много добри в това отношение за помещенията.