Нарастващото морско ниво застрашава островни държави

Организацията на обединените нации (ООН) публикува два ключови доклада, които разкриват нарастващата заплаха, пред която са изправени тихоокеанските островни държави поради изменението на климата. Докладите подчертават драматичните ефекти на повишаването на морското равнище, затоплянето на океана и подкиселяването на морската вода. Регионът на югозападната част на Тихия океан се сблъсква с тройна заплаха, която не само заплашва островите, но и поставя въпроси за глобалната отговорност.

Според Световната метеорологична организация (СМО), морското равнище в региона се покачва с безпрецедентни темпове. В същото време океанът става все по-топъл, а водата му поглъща все повече въглероден диоксид, което води до повишаване на киселинността му. Тези тенденции имат потенциал да разрушат живота на милиони хора в тихоокеанските държави, които вече усещат последствията от изменението на климата.

Глобалната отговорност за климатичната криза

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш подчерта значението на световните усилия за намаляване на вредните емисии. Той отправи остър призив към големите замърсители, като ги предупреди, че без сериозни действия човечеството е изправено пред глобална катастрофа.

„Тихоокеанският регион днес е най-уязвимият район в света. Има огромна несправедливост по отношение на Тихия океан и това е причината да съм тук,“ заяви Гутериш по време на срещата на лидерите на Форума на тихоокеанските острови в Тонга.

Той отбеляза, че малките островни държави не допринасят значително за изменението на климата, но изпитват най-тежките последици от него. Гутериш подчерта, че основната причина за климатичната криза са парниковите газове, произвеждани предимно от изгарянето на изкопаеми горива. Той предупреди, че ако светът не предприеме бързи действия, рискува да се сблъска с необратими последици.

Докладът „Нарастващи морета в един затоплящ се свят“

Екипът на ООН за действие в областта на климата публикува доклада „Нарастващи морета в един затоплящ се свят“, в който се посочва, че средното ниво на световния океан се покачва с темпове, невиждани от 3000 години насам. Тази тенденция е пряко свързана с глобалното затопляне, което засяга особено тихоокеанските острови, където дори малки увеличения на морското равнище могат да доведат до унищожаване на цели общности.

Много от островитяните, участващи в конференцията в Тонга, посочиха Австралия като един от най-големите замърсители в региона. Въпреки световните призиви за постепенно отказване от изкопаемите горива, австралийският министър-председател Антъни Албанезе по-рано тази година заяви, че страната му ще продължи да увеличава добива и използването на газ до 2050 година и след това.

„Съществува съществена отговорност на големите замърсители,“ подчерта Гутериш, когато бе попитан от Би Би Си какво послание има към регионалните замърсители като Австралия. Той предупреди, че ако не бъдат взети сериозни мерки, светът може да премине критичния праг от 1,5°C глобално затопляне, което би довело до катастрофални последствия.

Парижкото споразумение и необходимостта от незабавни действия

Парижкото споразумение от 2015 година постави амбициозни цели за ограничаване на глобалното затопляне до „доста под“ 2°C до края на века и за задържане на затоплянето в рамките на по-безопасната граница от 1,5°C. Гутериш подчерта, че само чрез ограничаване на затоплянето до 1,5°C човечеството има шанс да предотврати необратимото разтапяне на ледените покривки на Гренландия и Западна Антарктика, което ще доведе до още по-драматично покачване на морското равнище.

„Това означава да намалим глобалните емисии с 43% в сравнение с нивата от 2019 година до 2030 година и с 60% до 2035 година,“ каза Гутериш. Въпреки това, миналата година глобалните емисии се увеличиха с 1%, което подчертава нуждата от незабавни действия.

Генералният секретар на ООН призова страните от Г-20, които представляват 80% от световните емисии, да се обединят и да гарантират намаляване на емисиите. „Те имат ясна отговорност да обърнат настоящата тенденция. Време е да кажем „достатъчно!“ добави той.