Лошото на Шиша Пангма е, че е много коварен във върховата част.

Това каза в предаването „Тази неделя” по bTV алпинистът Дойчин Василев. Опасното е, че няма сигурен нормален път към връхната точка на главния връх, допълни той.

„За да се стигне до него, трябва да се мине през централния връх, а връзката между двата върха е един много коварен малък ръб, както българите казваме едно малко „конче” – около 20 м. Ако група хора го атакува, не е проблем да се осигурят с въжета, с парапети, да си помагат взаимно, но за сам човек е вече много рисковано”, обясни алпинистът.

„Той трябва да положи специфични усилия, за да оцелее върху това „конче”, тъй като там снегът винаги е навят и  нестабилен. Допускам, че може би точно на това „конче” се е случило нещо с Боян Петров, защото друга пречка не би трябвало да няма. Другият вариант е да мислим за лавини, каквито съществуват, но той е достатъчно опитен, за да прецени, че е опасно, за да навлезе в лавинно поле. Вариант за изкачването го главния връх е да се заобиколи централният през тези лавинни полета. Има вече опити, но има и инциденти”, изтъкна алпинистът.

Той заяви, че доскоро не се е познавал лично с Боян Петров, но е следял неговите изяви и се е радвал, че един българин убедително ходи по осемхилядниците. „Очаквах безпроблемно да завърши короната”, каза Василев.

През март Боян е разговарял с него за Шиша Пангма, като Дойчин Василев му е дал информация от неговоро изкачване през 1999 г. заедно с д-р Калина Сълова.

„От третия лагер нагоре започва истинското изкачване. Ние не успяхме за един ден да отидем до върха, наложи се да бивакираме без съоръжения на около 200 м под върха. Имаше проблеми със снега”, спомня си той.

„Той ме попита как е пътят от третия лагер нагоре и аз му обясних, че има два варианта – или да върви по един характерен ръб, който се вижда отдалеч, от километри, или да върви странично, както аз направих през 1999 г. Но това предполага много голямо внимание, тъй като ние се осигурявахме взаимно с Калина имахме някакви гаранции. При солово изкачване той няма как да се осигурява сам.  Кой вариант е избрал, можем само да гадаем”, посочи Дойчин Василев.

„Ще ми се планината някак си да е отговорна за неговата смърт, но дълбоко съм убеден, че всъщност той е направил неволно може би една фатална крачка, фатална грешка”, подчерта той.

„Този опасен ръб примамва, не е много дълъг, не е голям, но за сам човек става двойно опасен”, допълни алпинистът.

Според него Боян е разумен и умее да преценява рисковете и не е преиграл с лошо време, буря и т.н. „Във всички случаи той винаги може да се върне по следите си за часове не само в третия лагер, а много по-надолу. Той е толкова бърз при изкачването, при слизането е още по-бърз, още повече че от третия лагер надолу пътят е много лесен”, отбеляза Дойчин Василев.

Според него фактът, че палатката на Боян е намерена отворена и пълна със сняг, означава, че той отдавна не е идвал в нея. „За да не носи багаж, той изоставя телефона, което е нормално. Въпросът е, че нещо го е възпрепятствало да се движи. Той е обездвижен, за да  не може да се върне обратно при първата опасност”, коментира алпинистът.

Боян беше едно явление и то ще оказва влияние доста години напред – за младите поколения, за бъдещите планинари, категоричен беше той. „Преди да замине за тази експедиция, когато се видяхме му казах, че от тук нататък няма отстъпление, трябва само напред да върви, защото се е изкачил твърде високо и цяла България гледа в него”, допълни Дойчин Василев. „Сега той лети по-високо от всички от нас”, обобщи алпинистът.