На този ден имен ден празнуват: Варвара, Варя, Варадин

На този ден Църквата почита паметта на светата мъченица Варвара. Светицата е живяла по времето на император Максимиан, в гр. Илиопол. Заради вярата си в Бога, тя претърпяла мъченическа смърт за Христа от ръката на собствения си баща.

Според някои източници, името Варвара произхожда от гръцки и е етимологичен аналог на "чужденка". В характеристиките на християнската светица са налице множество от реликвите на древно езическо божество, свързано с култа към Богинята-майка, с продуциращото начало. Оттук произхождат, както доминиращото женско присъствие в обредността на празника, така и наименованието Женска Коледа. Момите, участващи в ритуалите, се наричат Варварки в чест на християнската светица.

Обреди и Традиции

Варварица, Варваринден, Варвардан - в народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на св. Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".

Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести (и на шарката). Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се заболяват.

За здраве, за омилостивяване на болестите и за да бъде отнесена надалеч Баба Шарка, жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата.

Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината.

В Южна България Св. Варвара се почита като повелителка на болестите, на плодородието и домашните птици. На този ден се приготвят благи пити, които се намазват с мед или захар и се раздават на съседите, за да не боледуват децата.

За омилостивяване на шарката, вечерта срещу празника за нея се приготвя трапеза или се оставя през нощта медена питка на полица, за да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не напада децата. 

В Западна България със същата цел на кръстопът нечетен брой деца палят огън, сваряват леща в гърне и прескачат три пъти огъня. Главня от него и лещата се пазят за лек против дребната шарка. Майките раздават царевични питки и ракия.

В Странджа питата месят без квас и я дупчат отгоре с вилица. Наричат я „прясничена пита”. Зад вратата окачват малки кравайчета за Баба Шарка. Майките раздават на децата си по няколко зърна боб, с които те търкат лицата си – „Както е бял фасулят, тъй да е бяла и шарката!”

Меси се и обреден хляб. Върху него се пали специално направена варварска свещ. Тя е много дълга, притежава магическа сила и се пази през цялата година. Палят я , когато се налага – при опасност от буря и болести, с вярата, че спира стихиите и всяко зло.

Сутринта всеки трябва да хапне варено жито или царевица, за да е добра реколтата. Ако първият гост в къщата е жена, ще се мътят женски пиленца.

В странджанското село Извор отъждествяват светицата със самата болест, с шарката. 

В с. Росен представата е друга – св. Варвара държи купичка с мед и маже децата, за да оздравеят по-бързо.

В Кюстендилско момите-варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника. Те ги даряват с брашно, боб, сушени плодове, ябълки.

В Южна България има обичай срещу Варвара да се слага обреден хляб(колак, кравай, харман) и да се кади с палешника. С него се цели осигуряването на плодородие и богат приплод на добитъка. На трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се запазва и се пали при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка. 

В Югоизточна България стопанката храни рано сутринта кокошките в кръг със сварените вечерта зърна, за да се развъждат и запазват.

Обредна трапеза: царевица, нахут, грах, бакла, фасул, пшеница, сусам, прясна пита, ошав, пълнени чушки с ориз.