Консенсус за бъдещето – това е трудната задача пред политиците

„Това, което виждам от всички кандидати са изпразнени от съдържание клишета“, заяви в интервю за БГНЕС политологът Димитър Аврамов.

„Алтернатива означава ясна политическа платформа, която е различна от статуквото. Алтернатива не значи кандидат на определена политическа партия. Намираме се в ситуация, в която има кандидати на конкурентни политически партии, които предлагат нещо сходно или просто го предлагат от друг ъгъл, спрямо политическото пространство, от което идва подкрепата им. С оглед на това, че сме в изборна кампания, бих се въздържал от две неща. Първо – да кажа кое е алтернатива, защото това не е мой ангажимент, а на кандидатите. Второ – да кажа кой кандидат, как се справя с това да предложи посока за развитие на обществото и страната, тоест даде перспектива за утрешния ден. Това, което виждам от кандидатите за президент са в значителна степен изпразнени от съдържание клишета“, посочи политологът за наближаващите президентски и парламентарни избори.

„Президентът Радев спечели симпатиите на обществото в една ситуация, в която властта, в лицето на ГЕРБ, беше хванала с железни пръсти всички сфери на обществена дейност и всички власти в страната. Беше хванала здраво изпълнителната власт, държеше президентската институция преди избора на Румен Радев, беше овладяла парламента и задкулисно беше постигнала договорки с отделни части от съдебната власт. В ситуация, в която обществото живееше в състояние на безалтернативност и политиката беше проявление на мнението на един човек – Бойко Борисов, Румен Радев излезе и се изправи срещу централизирания модел на упражняване на власт. Независимо дали е бил прав или не, това е въпрос на политическа интерпретация и симпатии, Радев се изправи срещу една огромна и мощна държавна машина, тази на ГЕРБ която държеше цялата власт в ръцете си, включително имаше възможност да прилага и прилагаше определено ниво на политическа репресия. За това си усилия Радев заслужава уважение“, коментира още политологът.

Димитър Аврамов заяви обаче, че сега страната се намира в различна ситуация, в която, според него, работата на всеки кандидат-президент, включително и Румен Радев, не е да се опълчва на властта, а да помогне в България да се конституира такава власт, която е в полза на обществото и задава правилен модел за развитие на публичната сфера. „Необходим ни е институционален модел на развитие, който не прилича на прилагания от г-н Борисов и ГЕРБ, важно е да няма повече управление в първо лице и единствено число. Трябва ни пюолитическо общество, изградено на принципа на солидарността – към такъв модел е важно да вървим през следващите месеци. На България ѝ е необходим президент, който има такава визия, може да я развие и да убеди обществото в нея. Румен Радев успя да създаде консенсус в обществото срещу тогавашната власт преди 4 години. Дали сега ще успее да изгради консенсус по отношение на бъдещето? Не зная. Това е много трудна задача. Често дори е различна задача, която понякога изисква различен тип виждане. Това е важната задача, която трябва да решат и президента Раев и кандидатите за поста му“, коментира още Димитър Аврамов.

„Сега е времето на избирателите“, припомни политологът и допълни: „За съжаление, всичко в България е податливо на корупция, включително и коментаторите по политически въпроси. За мен е въпрос на уважение към избирателите да не изказвам мнение кой кандидат за президент се справя с най-важната национална задача в момента – до посочи най-важните за обществото цели и да изгради политически климат на солидарност и съгласие около тях“.

Според него изборите „2 в 1“ са довели до ситуация, в която малките партии използват президентския вот да решат тактическата задача как да получат по-високо доверие на парламентарния. „Това е нормално, не е морално укоримо. Избирателите могат да отделят президентския вот от парламентарния“, смята анализаторът.

„Част от партиите донякъде са длъжници на избирателите си. Нямаме обяснение какво прави довчерашния мандатоносител „Има такъв народ“, който само за шест месеца загуби водещите си политически позиции. Не бих казал, че тази партия не заслужава доверие въпреки че не успя да успя предложи модел за съставяне на правителство, а сега няма и собствен кандидат за президент. В същото време - това, че нямаш кандидат за президент, не значи, че не може да постигнеш максимална мобилизация на избирателите си и да спечелиш доверие. Една партия не може да спре да работи и да очаква висок резултат на парламентарните избори, само защото има кандидат за президент“, коментира още Димитър Аврамов.

На въпроса какво прикрива ДПС с издигането на Мустафа Карадайъ за президент и включването на Делян Пеевски в листите, той отговори: „ДПС не прикрива нищо. ДПС е българска партия, а не турска за каквато е заклемяваме. Тя страда от един огромен дефект – всепоглъщаща и дълбока корупция. Ориенталският модел на отношение на обществото ни към политиката, отношението към разхищението на публични средства, е точно толкова характерно за ДПС, колкото и за всички други партии. При ДПС просто изглежда по-грозно поради факта, че това е партия, основана като малцинствена. До голяма степен, но не изцяло, тя има по-твърд електорат. От тази гледна точка обществото винаги е било критично към ДПС и се е отвращавало от циничния им начин на консумация на властта. Не трябва да заклеймяваме нито една партия обаче, била тя и ДПС. Аз няма да се наредя до патриотарите и да критикувам ДПС за това, че техният кандидат се казва Мустафа Карадайъ, а не например Иван Иванов. Крайно време е да спрем да възпроизвеждаме допотопната представа представата за българската нация като за група хора, чиито фамилии завършват на „ов“. Съвременната българска нация е дом на всички хора, които се отъждествяват с българската националната идея. Тя е дом на всеки, който обича страната си. От тази гледна точка не можем и да кажем, че онези, които довчера продаваха български паспорти, са патриоти, защото имат нахалството да се самонаричат така, а ДПС са някакви други. Трябва да съдим по делата. За съжаление, съдейки по делата трябва да кажем, че ДПС страдат от същия политически вирус като другите родни партии - и при тях вместо стремеж към създаване на модерно, силно общество основано на независими граждани е се настанил дълбоко призрака на големия ориенталски тип държавност, подхранван от чудовищна политическа корупция“.

Политологът повдигна и друг въпрос, свързан с движението: „Ако Мустафа Карадайъ получи дори един глас по-малко, отколкото ДПС като партия на парламентарните избори, на дневен ред вътре в партията ще бъде въпросът за неговата смяна като председател“.