По-вероятно е да има нови избори, отколкото да се прояви някакъв базисен инстинкт за самосъхранение и здрав разум, заяви политологът 

Всички усилия на партиите са съсредоточени към привличането на масивите гласоподаватели разделени на противници и защитници на „зеления сертификат“, противници и защитници на мерките наложени от МЗ и министър Кацаров. Виждам не особено смислено атакуване на служебното правителство. Всяка атака на Борисов срещу президента Радев, носи само допълнителна подкрепа за същия. По-скоро ще има нови избори, отколкото ГЕРБ, БСП и ДПС да сглобят управленска коалиция.

За партията на Слави вече трябва да се говори или добро, или нищо. За да има решаващ глас в следващия парламент би било добре да се говори добро за нея, но засега преобладава нищото. „Продължаваме промяната“ се очертава като бутиков проект. Вероятността за съставяне на правителство с първия мандат е нищожна. Като се стигне до третия мандат, няма никакви индикации, че няма да се повтори ситуацията от 4-ти април или от 11-ти юли. Без БСП нито условно нареченото статукво, нито условно наречената промяна ще могат да мислят за парламентарно мнозинство.

По-вероятно е да има нови избори, отколкото да се прояви някакъв базисен инстинкт за самосъхранение и здрав разум. Това заявява политологът Георги Киряков в интервю на Красен Бучков за Фрог нюз.

- Г-н Киряков, предизборната кампания навлезе в своята решителна фаза. Какво е най-характерно за нея през последните дни?

- Решителна е само от гледна точка на развитието на четвъртата вълна на пандемията от COVID-19, понеже всички усилия на партиите са съсредоточени към привличането на масивите гласоподаватели разделени на противници и защитници на „зеления сертификат“, противници и защитници на мерките наложени от МЗ и министър Кацаров, от противниците и защитниците на ваксинирането, тестването и естествения имунитет. Всъщност най-характерното не само за последните дни, но и за цялата кампания, за разлика от предишните две през тази година, е, че сега целият фокус на внимание е съсредоточен върху управлението на здравната криза и съпътстващите кризи, предизвикани или не от нея, и партиите се опитват да извлекат максимума от тази сложна ситуация в електорален план, с всички възможни средства. През април също бяхме в тежка ситуация, свързана с третата вълна, но тогава партиите все още имаше какво да кажат и предложат на гласоподавателите, докато сега партиите и партийните говорители са се изчерпали откъм идеи и предложения за управление, а и публиката вече трудно чува и слуша – не само заради умората от множеството избори, довели до тежка политическа и институционална криза, но и заради прекомерния емоционален заряд и страховете провокирани от ситуацията с пандемията. Това, което не виждам в тази кампания е остър идеен сблъсък между партиите с претенции да управляват. За сметка на това виждам не особено смислено атакуване на служебното правителство, само защото е назначено от президента Радев, а той самият е участник в политическата надпревара. Което обаче блокира действията на същото правителство, а това е във вреда на обществения интерес, да не говорим, че застрашава живота и здравето на българите.

- Най-активен като че ли е бившият премиер Бойко Борисов. Сякаш и той, и партията му са в режим на война?

- Разбира се, всички налични политически оръжия – в това число компромати, лични нападки, обиди и откровени лъжи – в политическа кампания са позволени. Друг е въпросът дали използването им е морално неукоримо. Но пък, познавайки стилът и характеровите особености на Борисов и знаейки в какво неблагоприятно положение се намира в политически план, няма как да се учудваме на избрания подход. Въпреки че този подход никак не помага нито на него, нито на партията му в електорален план, понеже той не трябва да се надява на повече от това, което е успял да привлече с метода на моркова и тоягата през време на управлението му. Да не отваряме дума за това, че всяка негова атака срещу президента Радев, носи само допълнителна подкрепа за същия. Все още активните политически българи не са решили да връщат Борисов на власт, а и все още Борисов няма достъп до механизмите за изкривяване на вота.

- Пандемията ще окаже ли влияние на изборите за парламент и президент?

- Пандемията се оказа основен фактор на влияние в тази кампания. Около нея се върти целият политически разговор. Тя е във всички новини и във всички неформални послания. Тя ще изиграе негативна роля във всяка кампания, която е взела решение да заложи на позитивните послания, от което ще пострадат най-вече Кирил Петков и Асен Василев. Освен това, развитието на критичната здравна ситуация ще е в основата на решението на много хора дали да отидат до избирателните урни или не. Което, между другото, ще засегне пропорционално всички партии, въпреки че някои се надяват на пределна мобилизация на твърди електорални ядра.

- Какво показва участието в президентските избори на такива кандидати като Луна и Йоло Денев?

- Че демокрацията е достатъчно отворена политическа система, за да даде възможност за участие в политическата надпревара и на такива кандидати. Че все пак с няколко чувствителни и чуваеми послания, можеш да привлечеш обществено внимание и някакви гласове. Че с базисно самочувствие и демонстриране на базисно безстрашие срещу далеч превъзхождащи те и много по-опитни политически играчи, можеш да изпъкнеш в масовката, което да ти гарантира не само реплика в постановката, но и лични 15 минути слава. Става въпрос само за Луна, разбира се. Йоло Денев е по-скоро доайен в ролята на политически налудното и крайното, но в напълно безобидни граници, за разлика от политически налудното и крайното, демонстрирано от кандидати като Боян Станков.

- Има ли шанс след конструиране на новия парламент да има правителство на ГЕРБ, ДПС и БСП? Ще се завърне ли Борисов като премиер?

- Ако си говорим за шанс – да, има. Тук обаче става дума за вероятности и за хипотези, не за шанс. Всичко зависи от разпределението на мандатите между партиите, които попаднат в парламента, както и от това, кои партии все пак ще попаднат в парламента. При различните конфигурации могат да се получат и желаните или нежеланите резултати. Но, поне засега, е трудно да си представим коалиция между ГЕРБ и ДПС, ако имат повече от 121 мандата, въпреки заявките на Йордан Цонев в предишния парламент. Трудно е да си представим и коалиция между ГЕРБ и БСП, поради конюнктурни, не поради идейни причини. Не че няма привърженици на такава коалиция в столетницата, а вероятно и в ГЕРБ. Много малко вероятно е да има и тройна коалиция между ГЕРБ, БСП и ДПС. Подобно допускане ще е катастрофално поне за две от партиите. Да не споменаваме, че БСП все още трудно преодолява стигмата си като партия на статуквото. Това означава, че завръщането на Борисов най-малкото ще се отложи за неопределено време, ограничено обаче от напредналата му възраст и от продължаващото му изчегъртване от достъпа до власт, процес, който ще отнеме също неопределено време. По-скоро ще има нови избори, отколкото ГЕРБ, БСП и ДПС да сглобят управленска коалиция. А пък и в тази тежка ситуация коя ли партия ще иска да поеме отговорността за управление?

- Къде , според вас, ще е мястото на „Продължаваме промяната“? Партията на Слави Трифонов ще има ли решаващ глас и в новия парламент?

- „Продължаваме промяната“ се очертава като бутиков проект, в условията на устойчиви електорални нагласи, предпочитащи конфекция и масова мода. А като бутиков проект те са обречени да се борят за малоброен бутиков електорат с установени и утвърдени бутикови проект като „градската десница“ във всичките ѝ партийни и лидерски превъплъщения. Вече споменах, че в условията на тежка здравна и икономическа криза, в условията на силно негативна кампания, разчитаща на низки страсти и неконтролирани емоции, една позитивна кампания, водена от усмихнати и симпатични млади хора, е не просто неефективна, но и неадекватна. Поне ако стремежът е към задоволяване на вкуса на една по-масова аудитория, а оттам и към привличане на критична маса от избиратели. Затова от доста време казвам, че проектът на Кирил Петков и Асен Василев е силно надценен, с което не искам да омаловажавам усилията им да се представят като извор на промяната и новата вълна в българската политика. А за партията на Слави вече трябва да се говори или добро, или нищо. За да има решаващ глас в следващия парламент би било добре да се говори добро за нея, но засега преобладава нищото.

- Колко е важно кой ще е втори след ГЕРБ на предстоящите избори. Или очаквате изненада и за първото място.

- За първото място няма никакъв шанс за изненада, дори и хипотетичен. Което е достатъчно да се направи обосновано предположение, че вероятността за съставяне на правителство с първия мандат е нищожна, да не кажа и по-категорична дума. Затова всичко ще се съсредоточи към партията, която ще се докопа до заветния втори мандат. Почти сигурно е, че това ще е БСП – единственият политически субект, без „Продължаваме промяната, разбира се, които стартират от нулева позиция, извлякъл позитиви от парламентарния и политически блокаж, довел до тази поредица от избори за парламент. Но не мога да си представя ГЕРБ да подкрепят правителство на БСП, а от друга страна ДБ да подкрепят каквато и да е управленска програма при условия, поставени от Корнелия Нинова. И като се стигне до третия мандат, няма никакви индикации, че няма да се повтори ситуацията от 4-ти април или от 11-ти юли.

- Ще бъде ли съставено правителство от партиите на промяната или ще има нови избори?

- Пак стигаме до простите бакалски сметки! Кои партии и коалиции на промяната и статуквото ще влязат в парламента и кой колко парламентарни мандата ще спечели. Освен това трябва да имаме предвид особената позиция на БСП – без тях нито условно нареченото статукво, нито условно наречената промяна ще могат да мислят за парламентарно мнозинство, поне на този етап и при сегашните електорални нагласи. Това ще даде прекомерно самочувствие на БСП, което ще ги направи изключително негъвкави в преговорите с потенциалните партньори. Важно е също така, дали партиите на промяната няма да осиротеят с една коалиция и по-точно в ИБГНИ? И дали в парламента няма да попадне нов субект, който няма да иска коалиция с нито с едните, нито с другите, преследвайки дългосрочни цели, силно напомнящи на събития, довели до пълния разпад на демокрацията и демократичните институции между двете войни. Затова неколкократно вече подчертавам, че е много по-вероятно да има нови избори, отколкото да се прояви някакъв базисен инстинкт за самосъхранение и здрав разум.