Продават едни и същи гласове на трима - четирима клиенти и после им ги разпределят, както решат за добре

В навечерието на предстоящите избори, Министерството на вътрешните работи (МВР) отчита тревожна тенденция в опитите за манипулиране на изборния процес. От началото на предизборната кампания до момента са постъпили 83 сигнала за изборна търговия, което е довело до образуването на 42 досъдебни производства и задържането на 20 лица по подозрение в купуване на гласове.

Исторически контекст

Изследванията и разследванията през последното десетилетие разкриват, че най-много случаи на купени гласове са регистрирани по време на парламентарните избори през 2014 година и местните избори в края на октомври 2023 година. В контраст, най-малко подобни случаи са отчетени при президентските избори през 2021 година.

Последни операции

Рано сутринта днес полицейски сили проведоха акция в квартал "Изток" в град Пазарджик. По време на операцията е открита тетрадка, съдържаща списъци с трите имена и адресите на множество лица, информира БНТ. Според Мирослав Стоянов, говорител на Областната дирекция на МВР - Пазарджик, "Все още е в началото това разследване, но факта, че открихме на подобно място доста подробни списъци, съдържащи лични данни на хора и то немалко на брой ни навежда на мисълта, че по всяка вероятност се касае за този тип престъпна дейност."

Методи за купуване на гласове

Доцент Стойчо Стойчев, ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии към Софийския университет "Свети Климент Охридски", обяснява, че често използвана схема включва бакали, които раздават стоки на вересия. Списъците, открити при такива случаи, обикновено съдържат имена и суми срещу тях. Стойчев коментира: "Въпросът е дали погасяването на вересията става заради гласуване по време на избори или пък хората си ги погасяват вересии рано или късно."

Социални аспекти на изборната търговия

Купувачите на гласове често са авторитетни фигури в специфични махали на градовете или лидери в малки населени места с преобладаващо по-бедно и необразовано население. Те използват различни методи за поставяне на хората в зависимост, включително осигуряване на работа, достъп до дърва за огрев, кредити и други услуги.

Промени в тактиките

Интересна тенденция, отбелязана от доцент Стойчев, е промяната в тактиката на дилърите на гласове спрямо политическите партии. До 2016 година те обикновено са поемали ангажимент към една политическа формация, но сега търгуват с множество партии едновременно. "Те продават едни и същи гласове на трима - четирима клиенти и после им ги разпределят, както решат за добре. т.е. ако един човек може да обещае 1000 гласа, той ги продава на всичките партии тези 1000 гласа и след това ги разпределя по 100 по 200", обяснява Стойчев.

Ефективност на купения вот

Ефективността на купения вот е намаляла значително през годините. През 2014 година от платени 100 гласа са се получавали реални над 95, докато през юли 2021 година този брой е спаднал до под 80. Според доцент Стойчев, "Сега като платиш 100 гласа се надяваш да получиш 30-40 в най-добрия случай."

Нови тенденции сред гласоподавателите

Изследванията показват, че гласоподавателите също променят своето поведение. Някои от тях гледат на изборите като на средство за припечелване, приемайки пари от различни източници, но след това гласуват по собствено усмотрение или правят бюлетината невалидна.

Мащаб на проблема

Според проучванията, контролираният вот е достигнал 28% по време на парламентарните избори през 2014 година, 25% на местните избори през 2019 година и рекордните 30% на местните избори в края на октомври 2023 година.

Заключение

Доцент Стойчев заключава, че "Няма партия, която да не се е ангажирала с купуване на гласове. От големите партии говоря, които влизат в парламента." Въпреки това, поради ниската безработица през последните години, се наблюдава спад в дела на така наречения "корпоративен вот", при който работодатели принуждават служителите си да гласуват за конкретна политическа формация.